№4 в проучването „Какво четем?“: Уикенд

Данни за изданието

 

Кратък исторически преглед

Марката „Уикенд” е запазена през 2003 г. от дружеството „Ню Медиа Груп” ООД, учредено същата година. Съдружници в него са Недялко Недялков, Мартин Радославов и Анна Трандева.

 

През 2009 г. ООД се трансформира в АД, като Недялков и Радославов остават собственици. През 2010 г. Недялко Недялков излиза от дружеството, а съакционер с Радославов в „Ню Медиа Груп” АД става Таня Бижева, която притежава 2,5% от акциите.

 

През 2017 г. Мартин Радославов и Таня Бижева прехвърлят акциите си на регистрираната в Ямбол фирма „Спавекс”, като преди това търговската марка „Уикенд” е прехвърлена на новоучреденото дружество „Ню Дей”, което е собственост на Мартин Радославов.

 

Най-вероятната причина за прехвърлянето на собствеността са десетките влезли в сила решения срещу изданието по граждански дела за обида и клевета.

 

Собственик

Мартин Радославов

 

Според редакционната колонка и данни от Патентното ведомство в. „Уикенд” се издава от дружеството „Ню Дей”, чийто едноличен собственик е Мартин Радославов.

 

Другите бизнес участия на Мартин Радославов са в дружества, които се занимават с книгоиздаване („Лист 2016“), издаване на списания („Биограф“), онлайн търговия, търговия с хранителни добавки и онлайн продажба на билети.

 

Редакция

Редакцията на вестника се помещава на ул. „Княз Борис I” №147 в София. В имотния регистър няма данни за това кой е собственик на имота.

 

Печат

Вестник „Уикенд” се печата в „София принт инвестмънт”.

 

Кредитна експозиция

В публичните регистри не се съдържат данни издателят на в. „Уикенд” да има задължения към финансови институции.

 

Обществени поръчки и европейски фондове

В публичните регистри не се съдържат данни издателят на в. „Уикенд” да има договори по ЗОП или да е бил изпълнител или бенефициент по програми, финансирани със средства на ЕС.

 

Договори с политически партии

Вестник „Уикенд” е единственият в настоящото изследване, който няма интернет сайт и поради тази причина липсва информация за сключени договори между изданието и политически партии.

 

Доколкото като комерсиално издание „Уикенд” проявява зависимости от външни фактори, анализът на съдържанието от първите страници (виж по-долу) навежда на един основен извод. Налице е частично припокриване в редакционната политика на седмичника, от една страна, и на вестниците на друг издател – Делян Пеевски. Приликата се изразява в еднотипно отрицателно отношение към избран кръг от субекти. Видимото обяснение за подобно сходство препраща към факта, че фирми, свързани с Пеевски, са сред водещите рекламодатели на „Уикенд” (виж частта „Рекламният вестникарски пазар” в настоящото изследване).

 

Редакционна политика

 

Анализ на заглавията от първите страници

Вестник „Уикенд” е най-популярният седмичен таблоид. Първата страница на изданието привлича внимание с крещящо централно заглавие и увеличен фотопортрет на визирания главен герой в близък план. По правило всяко заглавие е фокусирано върху конкретна персона, а текстът е придружен от снимка на съответното лице. Седмичникът редовно прибягва до папарашки кадри, които, типично за жанра на „фотографската клюка”, не са задължително с добро качество.

 

Първите страници на в. „Уикенд“: 1 май 2017 − 30 април 2018

общ брой информационни единици (заглавия): 382
среден брой заглавия на първа страница: 7,3

 

Теми и герои

Водещата линия на отразяване в дневния ред на „Уикенд” е личният живот на популярни лица. Интересът обикновено е насочен към телевизионни водещи, актьори, музиканти. Сред тях най-често се среща името на Слави Трифонов. Светските новини заемат 73% от всички акценти на страницата и 85% от водещите заглавия.

 

 

На второ място интересът е насочен към субекти, свързани с обществено-политическия живот в страната или с криминалния свят. Нерядко темите се преплитат – формиране на политически послания чрез посочване на детайли от личния живот на публични фигури или смесване на светски и криминални сюжети. Любим подход на медията е разкриването и проследяването на „афери” – както любовни, така и престъпни.

 

 

 

Изразено отношение

„Уикенд” е изданието с най-висока степен на оценъчност сред водещите вестници на пазара. В духа на таблоидната култура медията цели да изненадва и по възможност да скандализира. „Сензация!” и „exclusive” са редовни етикети, с които вестникът щампова материалите си. Надделяват отрицателните внушения, особено във водещите заглавия (48%).

 

„Уикенд” е също така и вестникът с най-вариативен инструментариум за формиране на отношение сред наблюдаваните издания – нееднозначност, ирония, по-жлъчна или по-премерена хапливост, сензационност с осъждане или с уважение към обектите, разминаване в конотациите на визия и текст или между внушеното отношение и контекста на посланието. Когато „звездите” сами говорят за себе си и за живота си, на преден план често е изведен даден драматичен момент, който не води непременно до положителни асоциации. Цялостната представа за искреност на признанието обаче буди симпатии. В този смисъл от голямо значение е дали лицето говори или се говори за него. Съучастието в „изковаването” на любопитни новини е един от ключовете за спечелване на благоразположението на медията.

 

Централните персонажи – тези, които присъстват най-често, включително във водещите заглавия – рядко говорят. Имената на Слави Трифонов и Лили Иванова например са любим ресурс за рейтингови заглавия, като и двамата са в пасивна позиция на одумвани. Определения за тях като „естрадна легенда” или „шоумен №1” повишават тежестта на новината, но не застраховат носителите им срещу язвителни нотки в заглавията. Общ сюжетен акцент, валиден и за двамата, е „лапването на милиони” – универсален лайтмотив в осъдителните практики на българските медии като цяло.

 

За разлика от „България днес”, на чиито първи страници най-популярно лице също е Слави Трифонов, „Уикенд” не обръща специално внимание на политическите амбиции на телевизионния водещ. Внушения към лица от обществено-политическия живот в страната обаче не липсват.

 

Най-често изданието споменава предходния държавен глава. Росен Плевнелиев, който по време на мандата си е обект на устойчиво отрицателно отношение в съдържанието на „Уикенд”¹, сега присъства на първите страници на седмичника преди всичко в контекста на интимните си отношенията с Деси Банова. Връзката им е обрисувана в план на сензация, разобличение, мачистки присмех (през преброяване на „баджанаците” на президента), но така също и с представяне на думи на взаимна подкрепа между двамата.

 

Настоящият президент присъства по-рядко на първите страници, а внушенията спрямо него също са променливи. От една страна, името му е в центъра на скандал („Синът на Румен Радев замесен в побой”, „Крият, че наследникът на президента е участник в боя”). Впоследствие обаче спортните умения на президента са повод за похвала („спортува всеки ден на открито”, „президентът е в топформа на 54 г.”). Комплименти получава и съпругата му („Жената на Румен Радев разцъфна”), а общата им скромност буди умиление („Президентът и жена му пазаруват без охрана”, „редовно си купуват от денонощен магазин”).

 

Образът на семейния Волен Сидеров също е представен в благоприятна светлина. Интимна изповед на политика пред изданието провокира топло съчувствие („Баща ми умря в ръцете ми”).

 

Налице е и кръг от субекти, към които изданието демонстрира тенденциозно отрицателно отношение. Главна мишена е председателят на ВКС Лозан Панов („гей афера”, „скандалният съдия”, „Какъв рушвет прибра Лозан Панов от имотната мафия”) и съпругата му („Жената на Лозан Панов – алкохоличка”). Следват Цветан Василев („банкерът беглец”, „заговор на олигарси и мутри срещу главния прокурор”, „Цветан Василев и Огнян Донев заграбват сръбската фармация”, „нова криминална схема на Мустака”), Иво Прокопиев („олигарх”, „Как Прокопиев спечели 200 милиона от далаверата с „Каолин”), Гинка Върбакова („Скандалната Гинка от ЧЕЗ”), лидерът на партия „Да, България” Христо Иванов („провалилият се бивш министър”, „афера пълни касата на „Да, България”), бившият министър Долорес Арсенова („Син на министърка вилнее дрогиран с пистолет”) и частично патриарха заради агентурната му принадлежност към комунистическата държавна сигурност.

 

Най-остро е отношението на медията към арестуваната Десислава Иванчева. Тя е изложена на порицание във водещо заглавия („Наглите схеми на кметицата Деси Иванчева”), подсилено от ударни обвинения в допълващи акценти („рекетирала турци за 10 апартамента”, „поискала рушвет от 1 милион евро”, „върти далавери с общински имоти и аварийни ремонти”).

 

В единични случаи обект на заглавия с отрицателно звучене са: служителка в МВР („опитва да опорочи разследване”), бившият депутат от Реформаторския блок Гроздан Караджов („отмъкна 5.5 млн. от „Глобул”), ДАИ Хасково („по 500 бона на месец прибират от рекет”), властите като цяло („Защо се гаврим с Русия”, „слуги на западната върхушка”), депутатите от БСП Явор Куюмджиев и Димитър Дъбов („взели милиони от Цветан Василев”), бившите министри Дянков, Трайков (ощетили България), БСП („няма шанс да спечели избори през 2018 г.”), бившият директор на „Топлофикация София” („Вальо Топлото къта 15 млн. в банки”), столичната Зоологическа градина („пълна анархия”), членът на „Да, България” Иво Мирчев („агресивен”).

 

Политиката на злепоставяне е многопластова. Тя включва: категорични заклеймявания за участие в сенчести схеми; осъдителни внушения на тема богатство, лукс, пари; компрометиране на членове на семейството; уронване на личния авторитет.

 

Изданието демонстрира траен интерес към лица от телевизионния екран – журналисти, водещи на предавания, участници в развлекателни продукции. Фокусът е върху трите национални телевизии bTV, Нова и БНТ, а контекстът – лайфстайл и личен живот. Послания от обществено-политически характер регистрираме единствено спрямо БНТ. Константин Каменаров е представен в неблагоприятна светлина като „гласен за шеф на БНТ” („в телевизията потресени, пиел от обяд”). Но след назначаването му тонът се променя. Седмичникът е благоразположен към първоначално основния опонент на Каменаров за поста на генерален директор, а впоследствие част от екипа му – Емил Кошлуков („Ставам за шеф на БНТ. За 20 години в политиката не можах да събера пари за апартамент”). Подобни послания обаче заемат периферни позиции на страницата, докато водещите заглавия остават верни на таблоидната култура и насочват вниманието към по-съществените истории – личните драми на лицата от екрана.

 

УИКЕНД

 

Общ профил: популярен седмичник с булевардно съдържание и фокус върху светски новини; второстепенна роля на криминалните сюжети и фигури от престъпния свят; ограничен интерес към политически субекти; висока степен на сензационни заглавия и оценъчен тон.
Отношение към управляващите: преобладаващо положително отношение към президента.
Отношение към ЕС: няма информация.
Отношение към бизнес субекти: споменаване на бизнес практики в контекст на сензация и сенчести дейности; отрицателно отношение към кандидата за купувач на ЧЕЗ Гинка Върбакова и към бизнесмена Николай Банев; дискредитиране на Иво Прокопиев.
Отношение към други медии и конкуренти: силен интерес към журналист, водещи и участници в телевизионни предавания по БТВ, Нова телевизия и БНТ (в плана на развлечението и светските новини); отрицателно към Иво Прокопиев и Огнян Донев (в контекста на бизнес начинания встрани от издателските им проекти); смесено към Константин Каменаров.

 

¹ Виж напр. Даскалова, Николета (2016). Подривно жълто. В: Дилема за медии: журналистика или пропаганда. Български медиен мониторинг 2015. София: Фондация „Медийна демокрация”.