№5 в проучването „Какво четем?“: Стандарт
Данни за изданието
Кратък исторически преглед
Дружеството „Стандарт нюз” ЕООД е основано през април 1992 г. от едноличния собственик „Трон” ЕООД, управлявано от бизнесмена Красимир Георгиев. В края на следващата година „Трон” прехвърля 35% от изданието на част от екипа на вестника (Сергей Иванов, Валери Костадинов, Максим Бехар, Анастас Бурунсузов, Валери Запрянов). През ноември 1994 г. „Стандарт нюз” се преобразува в акционерно дружество с акции на приносител, което силно затруднява проследяването на собствеността му. През следващите няколко години се осъществяват няколко трансформации – Красимир Стойчев излиза от дружеството, в мениджмънта влизат Юлий Москов и Билян Балев, дял от собствеността получава първо Майкъл Чорни, а впоследствие и Тодор Батков, който през 2002 г. става едноличен собственик.
През 2011 г. 34,5% от акциите на „Стандарт нюз” са прехвърлени на „ГМ Прес” –дружество, което е създадено няколко месеца преди сделката. Акционери в него са президентът на волейболен клуб ЦСКА Георги Георгиев (40%), Кирил Захариев (40%) и Галина Пеева (30%). Участието на Кирил Захариев в новото дружество повдига въпроси за връзки с „Винпром Пещера”, тъй като към онзи момент той е в управлението на компанията „Вектор фикс” – собственост на захарната компания „Сигма консултинг”, която притежава свързаната с „Винпром пещера” компания за цигари „Кингс табако”. Освен в „Стандарт нюз” „ГМ Прес” има участие в „Интермедиа”, което към онзи момент издава вестниците „Шоу”, „Над 55” и сайта „Блиц”.
След поставянето на КТБ под особен надзор през юни 2014 г. става ясно, че „ГМ Прес” е получило от банката индиректно 6 млн. евро чрез дружеството „Булит 2007”. Същата година по искане на „Булит 2007” срещу „ГМ Прес” е открито производство по несъстоятелност.
От 2012 до 2017 г. по партидата на „Стандарт нюз” не са правени вписвания и не може да се проследи евентуална промяна на собствеността. От протокол от общото събрание на акционерите, проведено през август 2017 г., става ясно, че „ГМ прес” е излязло от собствеността на „Стандарт нюз”, като акциите са прехвърлени на „Пресгрупа Утро”. „Пресгрупа Утро” е част от австрийското „БГ Приватинвест” на бившия издател на „24 часа” Христо Грозев.
В края на 2017 г. от „Стандарт нюз” се отделя дружеството „Стандарт хънт”, което поема активите и пасивите, свързани с управлението на ловно стопанство Кормисош. Едноличен собственик на акциите на „Стандарт хънт” при преобразуването е „Стандарт нюз”. През май 2018 г. акциите на “Стандарт хънт” са прехвърлени на „Т.Б. Консулт” по номинала от 1,311 млн. лв., като плащането е станало чрез погасяване на отпуснати заеми от „Т.Б. Консулт” към „Стандарт нюз”.
През януари 2018 г. Тодор Батков заявява, че дарява акциите си в „Стандарт” на журналистите. Към септември 2018 г. не е ясно дали подобно прехвърляне се е случило в действителност. На 2 ноември 2018 г. от “Стандарт” съобщиха, че изданието става седмичник.
Видно от регистъра на Софийски районен и Софийски градски съд срещу “Стандарт” имa дела за неизплатени трудови възнаграждения.
Собственици
Тодор Батков (65,5%), Христо Грозев и Карл Хабсбург през „БГ Приватинвест” (34,5%).
В Търговския регистър последната налична информация за структурата на собствеността е от ноември 2017 г. Според данните мажоритарен собственик на „Стандарт Нюз” е столичният адвокат Тодор Батков, а миноритарен –„Пресгрупа Утро”, чийто крайни собственици са бизнесмените Христо Грозев и Карл Хабсбург.
Тодор Батков е съдружник в едноименната адвокатска кантора. Към август 2018 г. той има участия в различни бизнеси, които варират от винарни („Шато Шивачево”) през инвестиция в логистични паркове (Логистичен център – Варна) и добив на инертни материали („Форос Еко”).
Изпълнителният директор на „Стандарт нюз” Славка Бозукова участва в собствеността на дружество „Мастър Пи Ар”, чийто предмет на дейност е „услуги, свързани с връзки с обществеността, рекламни и други услуги“. „Мастър Пи Ар” участва в три консорциума, които са бенефициенти по проекти, финансирани със средства на ЕС.
През 2016 г. Славка Бозукова става собственик (95%) в дружество „Пи Комюникейшънс”, което притежава „Пи Нюз”. От наличната информация в публични регистри (Търговски, на Патентното ведомство, на Софийски градски съд) става ясно, че това участие е било направено с цел контрол над сайта „Блиц” и вестниците „Над 55”, „Доктор” и „Шоу”, но след спор между Бозукова, Недялко Недялков и Ивайло Крачунов придобиването се проваля.
Редакция
Адресът, на който е регистрирана „Стандарт Нюз”, е ул. „Мизия” №23, София. Към август 2018 г. сградата е необитаема и е в ремонт. В редакционното каре на вестника е посочено, че редакцията се помещава на бул. „Т. Александров” №9, София. На същия адрес се намира „ОББ Асет мениджмънт”.
Печат
Вестник „Стандарт” се печата в „София принт инвестмънт”.
Кредитна експозиция
„Стандарт нюз” и дъщерните му дружества нямат видими задължения към банкови институции. Дружества, в които собственост е имал издателят Тодор Батков, са длъжници на Обединена българска банка.
Обществени поръчки и европейски фондове
Според информационната система ИСУН 2014-2020 „Стандарт нюз” е изпълнител по четири проекта по ОПНОИР и ОПЧР, по които бенефициенти са Столична община – Район Подуяне, Община Сандански, кооперация „Панда” и „Алта Мар” ООД. Може да се предполага, че ангажиментите на „Стандарт нюз” са свързани с осигуряване на публичност.
„Стандарт нюз” е изпълнител по обществени поръчки за публикуване на обяви с възложител Община Бургас.
От отговор на въпрос, поставен в рамките на парламентарния контрол през 2014 г., става ясно, че Министерството на здравеопазването е сключило договор за „извършване на медийни услуги” със „Стандарт нюз” на стойност 20 хил. лв.
Дъщерното дружество „Издателство Стандарт” има договори на обща стойност 326,5 хил. с общините Тунджа, Пещера, Кюстендил, Казанлък, Габрово, Видин, Белоградчик и Министерството на икономиката и енергетиката. Те са със сходен предмет – дейности по публичност по проекти, финансирани по ОПОС и ОПРР. Договорите са сключени през периода 2012–2014 г.
Дружеството на главния редактор на Стандарт и изпълнителен директор на „Стандарт нюз” „Мастър Пи АР” е изпълнител по три проекта (възложени през 2013-2014 г.), финансирани по ОПАК, по които бенефициенти са АДФИ и община Долна Митрополия.
Три дружества по Закона за задълженията и договорите, в които участва „Мастър Пи Ар”, са бенефициенти по проекти, свързани с Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Едно от дружествата – „ПРСР Гарант” – има договор за популяризиране на гаранционния фонд по ПРСР на стойност 1.1 млн. лв. Дружество „Грейн Мастър” има договор с Министерство на земеделието и храните за поръчка за популяризиране на мерки 112, 121, 142, 214 и 213 по ПРСР за 938 хил. лв. Третото дружество – „Мастър стандарт” – е изпълнител по договор за публичност с възложител ДП „Пристанищна инфраструктура” на стойност 49 хил. лв.
Договори с политически партии
За последните парламентарни избори (2017 г.) „Стандарт” е сключил договори за общо 61,6 хил. лв. с политически партии. Най-голям е делът на ГЕРБ (17,4 хил. лв), следвана от ДПС и БСП (по 15 хил. лв.), Коалиция „Реформаторски блок – Глас Народен – Българска нова демокрация” (13,3 хил. лв), Коалиция „АБВ – Движение 21” (3 хил. лв), „Воля” (3 хил. лв) и ВМРО (1,6 хил. лв.).
Широката гама от проектни дейности, развивани от свързаните с изданието дружества, възложените обществени поръчки, ангажиментите за осигуряване на публичност, част от бизнес интересите на собствениците и рекламодатели намират пряко отражение върху редакционната политика на вестника. В сравнение с всички останали наблюдавани издания, „Стандарт” демонстрира най-интензивна и най-всеобхватна благоразположеност. Както става ясно от анализа на съдържанието (виж следващите редове), обект на позитивно отразяване, със звучене сходно до пиар послания, са широк кръг от субекти – изпълнителна власт, политици, бизнесмени и др.
Редакционна политика
Анализ на заглавията от първите страници
В хода на провеждане на настоящото изследване вестник „Стандарт” е четвъртият по популярност всекидневник. Изданието се появява на медийния пазар през 1992 г., когато се превръща в своеобразен хит заради отличителната синя хартия, на която се отпечатва. Синият цвят продължава да присъства в оформлението на вестника, а неговата първа страница предлага на читателите висока информационна плътност – средно по осем заглавия на страница.1
Първите страници на в. „Стандарт“: 1 май 2017 − 30 април 2018
общ брой информационни единици (заглавия): 2703
среден брой заглавия на първа страница: 7,8
Теми и герои
В разнообразното и наситено от акценти съдържание „Стандарт” обръща най-фокусирано внимание на развития и субекти, свързани с вътрешнополитическия живот в страната. Като водеща тема се открояват действията и думите на министър-председателя. Бойко Борисов е най-често споменаваната фигура в първите страници на вестника и то изключително в заглавия с голяма видимост – водеща новина и/или акцент на друга централна позиция. Борисов е и най-често говорещият субект в заглавията, както и най-често изобразяваното лице в снимките, придружаващи материалите.
Останалите политически субекти, които привличат интереса на медията, са президентът Румен Радев, формациите на ГЕРБ и БСП, лидерът на „червените” Корнелия Нинова, главният прокурор Сотир Цацаров, вицепремиерът Валери Симеонов и заместник-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов. Всички те са с второстепенна видимост спрямо Борисов по отношение на честотата на споменаване и позицията на страницата. С изключение на Цацаров и Симеонов, които са представени основно като солови играчи, въпросните политически субекти не рядко се срещат в контекст на отношения помежду си (междупартийни, вътрешнопартийни, междуинституционални), като по този начин взаимно подхранват новинарската си стойност.
На този фон най-често споменаваната локация в заглавията е столицата. „София” присъства в заглавията не само като политически център на страната, но и като сцена на общински, криминални и развлекателни събития.
Обществено-политическите теми доминират както в общия масив (58%), така и във водещите заглавия (79%). Акцентите от международния обмен са на второ място. Сред тях на преден план е информацията за ЕС, САЩ и Русия. Най-често срещаното чуждестранно име е на американския президент. На практика Тръмп е втората най-споменавана фигура след Борисов, като препратките към американския държавен глава са два пъти по-малко от тези към българския премиер. За разлика от отразяването на процесите в САЩ основно през образа на президента, руската политика е представена в по-балансирани пропорции между персонифицираното „Путин” и по-общите „Русия” и „Москва”. С по-малка относителна тежест във водещия дневен ред на „Стандарт” са събития, свързани с Турция (основно през „Ердоган”) и Северна Корея („Пхенян”).
Политиката на Европейския съюз е представена в два режима. От една страна – „Европа” и „Брюксел” са дистанцирана реалност, а от друга – ЕС е сцена на одобрение за българската власт, включително чрез думите на конкретни европейски лидери. Втората линия на отразяване е ясно видима в контекста на Българското председателство на Съвета на ЕС.
Друго тематично ядро, изведено на показ в първите страници на изданието, обхваща криминални прояви и инциденти. Подобни новини заемат 10% от водещите заглавия, като в тази най-видима част от вестника криминалните сюжети се оказват с по-висока новинарска стойност в сравнение с посланията с фокус върху ЕС.
Любопитните развлекателни акценти обикновено са маркирани в маргиналните полета на страницата. На медията обаче не е чужда практиката да излиза с водещи заглавия, свързани с времето и природни стихии, както и с религия или спорт. Природата обикновено е източник на опасност, а религиозният уклон е онагледен през интерес към православната църква. Спортистът, който най-често дефилира в първите страници на изданието, е Григор Димитров. Тенисистът е и фигурата, към която „Стандарт” се отнася най-фамилиарно.
Специфична политика на вестника е да извежда заглавия, включително водещи, произлизащи от кампании, които самото издание организира. Тематичният обхват на инициативите включва бизнес проекти, медицина, история, туризъм. Сред партниращите организации на медията са КРИБ, Български лекарски съюз, руската медийна групировка „Россия сегодня – РИА Новости – Спутник”, общини и др.
Изразено отношение
Вестник „Стандарт” е впечатляващо позитивен в нагласата си към отразяваните обекти. Положителният тон в заглавията се среща средно четири пъти повече в сравнение с изразеното неодобрение.
Кои са любимците на изданието? Анализът на най-видимата част от вестника – водещите заглавия – показва, че „Стандарт” отчетливо фаворизира премиера Борисов и властта като цяло. Всъщност медията рисува цялостна оптимистична картина на обществено-политическата ситуация в страната. Министър-председателят „спасява” добрите и „матира” лошите, „обявява война” на несправедливостите, „гарантира стабилност”, властово „нарежда” и „потушава”, но и „подава ръка”. При това активностите му се разпростират не само върху страната, но и на международен терен – „гради мост между ЕС и Турция” например. Властта – изпълнителната, както най-често се подразбира – е щедра и справедлива. МВР „готви знакови арести”, предприема „спешни мерки срещу насилието” и общо взето дейно се грижи за сигурността ни. Икономиката минава през неравности, но в крайна сметка „харчим милиони”, „спестяваме”, а „борчовете се стопяват”. Бизнесът не остава безучастен към общия просперитет. Родният туризъм пък е „хит”. На този ведър фон научаваме, че самото издание също допринася за общественото благо чрез „родолюбивите” си кампании.
Политиката на позитивните нагласи се разгръща и при второстепенните акценти. Освен към премиера като устойчив фаворит, в общия масив от заглавия всекидневникът демонстрира благоразположеност и към президента, министри, партийни активисти (от парламентарно представени формации), бизнесмени, фирми и браншове (напр. Кирил Домусчиев, КРИБ, „Параходство Български морски флот”, винопроизводство), общини, главния прокурор, патриарха и др.
Стратегиите за изграждане на положителни образи са няколко. На първо място – чрез безкритично препредаване на думите на политическите актьори. Най-често говорещият субект от първите страници на „Стандарт” е Борисов, следван от Радев, Цацаров и Цветанов. В случаите, когато изданието действа като трибуна на властта, то допуска и заглавия, в които политически обещания – към момента неосъществени, но съблазнителни визии – са представяни като реалност (напр. увеличени заплати или пък евтин роуминг със съседните държави извън ЕС).
Роля за позитивните внушения има и придружаващият снимков материал, който показва представителите на държавния и политически елит в тяхната официална и лустросана визия – излъчващи воля, решителност и ведрост, често в снимки от протоколни здрависвания и прегръдки или в портретни пиар фотографии. Най-често е изобразяван Бойко Борисов, а след него се нареждат Румен Радев, Цветан Цветанов, Корнелия Нинова, министрите Владислав Горанов, Валери Симеонов, Емил Караниколов, Николай Ненков и Теменужка Петкова, прокурорът Сотир Цацаров, тенисистът Григор Димитров, бизнесменът Кирил Домусчиев. Сред чуждестранните лидери най-видим визуално е френският президент Еманюел Макрон (въпреки че, както отбелязахме, изданието като цяло пише повече за Тръмп).
В някои случаи заглавията рисуват романтична представа за личността в жанра на т.нар. „меки новини”. Президентът например е „с пулс на шампион”, „Радев на лоста подлуди Фейсбук” (водещи заглавия), а като бонус научаваме, че Радев участва и в почистването на дома си. Наблюдаваме и post mortem възхвали – като в случаите с починалия „бизнесмен възрожденец” Лъчезар Цоцорков и разстреляния „благодетел на Велико Търново” Петър Христов.
Що се отнася до отрицателните внушения, може да се каже, че „Стандарт” демонстрира предпазлива критичност. Когато има политически конфликт, медията избира стратегия на привиден неутралитет и оставя обвиненията и неодобрението да бъдат адресирани от самите участници в казуса чрез цитати. В подобна ситуация например е поставена Корнелия Нинова, която акумулира нееднозначно отношение на първите страници на вестника, включително остър негативизъм, но изразен индиректно чрез думите на политически опоненти и съпартийци. Противопоставянето между любимците на изданието Борисов и Радев пък е представено словесно и визуално под шапката на възвеличаващото „дуел на върха”.
По-открит и рязък в антипатиите си е всекидневникът, когато става въпрос за лица и формации извън централното политическо статукво. Така например изданието проявява кампаниен негативизъм срещу протестиращи граждани и еколози („зелени злодеи”, „зелен рекет”) и срещу ЧЕЗ („изгаври се с половин София”). Възмущението на „Стандарт” обаче е насочено най-вече срещу извършители на престъпления в контекста на криминалните новини. Именно криминалните акценти, битовата престъпност и опасностите, произтичащи от времето и природните стихии, са черните щрихи в иначе предимно розовата картина на успешно управление, която вестникът устойчиво поддържа.
СТАНДАРТ
Общ профил: национален всекидневник със силна концентрация на акценти на първата страница; разнообразно съдържание с подчертан превес на теми от вътрешнополитически характер; редакционна политика на изграждане на позитивна визия на обществено-политическия живот в страната; оттенъци на катастрофичност чрез криминални новини и съдържание за природни стихии; предпазлива критичност; популистко-консервативни нюанси; умерена експресивност и сензационност.
Отношение към управляващите: силно положително, проправителствена политика, фаворизиране на министър-председателя.
Отношение към ЕС: положително.
Отношение към бизнес субекти: преобладаващо положително (към КРИБ, конкретни браншове и компании), публикуване на материали с ПР звучене, позитивно съдържание за рекламодатели.
Отношение към други медии и конкуренти: одобрително към Делян Пеевски и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задължително депозиране на печатни и други произведения; заглавия с негативен контекст за Иво Прокопиев; неутрално към БНТ.
1В началото на ноември 2018 г., след 26-годишна история като ежедневник, екипът на медията обявява, че трансформира печатното издание в седмичник. Така се оказва, че тук представените изводи обхващат дванайсет от последните месеци от съществуването на хартиения всекидневник „Стандарт”.