№7 в проучването „Какво четем?“: България Днес

Данни за изданието

 

Кратък исторически преглед
Вестник „България Днес” започва да излиза през 2011 г. като част от „Медийна група България – холдинг”. Към онзи момент групата принадлежи на Любомир Павлов и Огнян Донев, а от 2012 г. неин мажоритарен собственик е Венелина Гочева.

 

Собственици

Венелина Гочева и Димитър Димитров

 

Редакция

Редакцията на вестника се помещава в офис сграда на ул. „Св. Св. Кирил и Методий” №84 в София. За ползването на помещенията е сключен договор за наем със собственика – „Глобул Груп Интернешънъл”, която се управлява от македонския бизнесмен Ристе Гущеров.

 

Печат

Вестник „България Днес” се печата в „София принт инвестмънт”.

 

Кредитна експозиция

Придобиването на медийната група през 2012 г. от Венелина Гочева е финансирано от Инвестбанк, на която е цедиран по-старият кредит към Уникредит Булбанк, сключен по време на предишните собственици на изданието – Огнян Донев и Любомир Павлов. След продажбата на сградата на Полиграфическия комбинат и на печатница „София” (съответно през 2014 г. и май 2016 г.) задължението към Инвестбанк е погасено, като според Търговския регистър единствено по партидата на „Медийна група България – холдинг” е вписан залог на стойност 600 хил. евро.

 

Обществени поръчки и европейски фондове

В системата ИСУН 2014–2020 дружествата „168 часа”, „Вестникарска група България” и „Книгоиздателска къща Труд” излизат като изпълнители по проекти, по които бенефициенти са Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от Европейските земеделски фондове” (ОПДУ), 135-то СУ (ОПНОИР), Община Хисаря (ОПЧР), Палтекс ЕООД (ОПЧР), Столична община – Район Връбница (ОПЧР), Стронг-ЕС ЕООД (ОПЧР), Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (ОПИК), МОСВ (ОПОС). Каква е стойността на договорите не става ясно.

 

Договори с политически партии

Няма данни изданието да има договори с политически партии за медийно отразяване.

 

Както става ясно от прочита на първите страници на „България Днес”, изданието залага преди всичко на таблоидни комерсиални стратегии. Дали и доколко в журналистическите практики на представяне на развлекателно съдържание има намеса на външни фактори, е въпрос на друг тип изследване. В унисон с тенденциите при водещото издание в пресгрупата „24 часа” (и в съзвучие с доминиращия тон сред повечето вестници), „България Днес” изгражда положителен образ на министър-председателя, макар това да не е приоритетна тема.

 

 

Редакционна политика

 

Анализ на заглавията от първите страници

„България Днес” е изданието с най-кратка история сред водещите десет печатни медии, които наблюдаваме. Вестникът заема нишата на всекидневен таблоид в рамките на богатото портфолио на „Медийна група България”. Първата страница на изданието е ярка мозайка от ударни заглавия и образи, конкуриращи се за вниманието на читателите.

 

Теми и герои

„България Днес” е медиен подиум за популярни личности. Изданието онагледява типичната таблоидна формула не само в оформлението, но и в съдържанието. В центъра на вниманието са драмите, взаимоотношенията и телата на фигури от света на шоубизнеса, спорта, престъпния свят. Персоните на показ обикновено са представени с малки имена или прякори и задължително със снимка. Сред по-честите герои на първите страници на вестника са телевизионният водещ Слави Трифонов, поп-фолк изпълнителите Мария, Преслава, Азис, тенисистът Григор Димитров, моделът и водеща Николета Лозанова, естрадната певица Лили Иванова, актьорите Стефан Данаилов и Стоянка Мутафова. Редом до тях са покойната ясновидка Ванга и известният със скромността си дарител на църквата дядо Добри. Епизодично компания им правят Очите, Куката, Заека, Баретата.

 

 

Палитрата от заглавия – примамливи препратки към вътрешността на вестника – е доминирана от развлекателно съдържание. С най-голяма дял са светските новини (64%). На второ място са криминалните теми (22%). Акценти, свързани с общество и политика, са едва 13%. Сходни съотношения наблюдаваме и в зоната на водещите заглавия, като там концентрацията на светски теми става още по-отчетлива.

 

 

Погледът към обществени процеси и политически фигури до голяма степен е пречупен през ключа на таблоида – мелодрама, сензация, персонализация, забавление. На лице са дори пресечни точки между сферата на политиката и на паранормалното. „Тежките” теми от обществена значимост са бегло и откъслечно маркирани, а представителите на властта са в периферията на медийния интерес. Премиерът Борисов например присъства едва десетина пъти в общия масив от заглавия и то преобладаващо в извънполитически контекст. За сравнение, образите на разголени тела – предимно женски и с еротично излъчване, са пет пъти по-популярни. В крайна сметка прочитът на всекидневния живот, който предлага „България Днес”, съществено се различава от модела на националните ежедневници с фокус върху посланията на политическия елит.

 

Изразено отношение

Една от важните черти на таблоида по принцип е неговата подривност – той се стреми да сваля маски, да осветява характери и скрити явления и по този начин да влияе на публичните нагласи, включително и в политически смисъл. Доколко „България Днес” се впуска в подобна демаскираща мисия?

 

На първо място прави впечатление, че в изданието не преобладават негативните послания. Натрупванията в нюансите на изразено отношение показват цялостно балансирана картина. Позитивните и отрицателните внушения са почти по равно, а в половината от случаите липсва ясно уловим оценъчен тон. Оказва се, че оголени от визуалната стилистика, вербалните послания сами по себе си не са непременно крещящи. Понякога, за да подсили „жълтото” звучене, вестникът прибягва до допълнителни експресивни щампи като „ексклузивно”, „невиждано” „рекорд”, „сензация”, „фотобомба”, „чудо!”, „шок!”, „скандал”. Но уклонът към сензационност не означава задължително изостряне на тона. Във водещите заглавия дори надделяват позитивните нотки. „Разголването” всъщност не е непременно осъдително, то е и съчувствено представяне на човешки истории. Особено когато е поднесено от първо лице и внушава искреност, разкриването буди симпатии.

 

 

Говорещите субекти са две основни групи. На първо място това са представители на шоубизнеса, музиканти, актьори и техни близки. Във втората група попадат замесени в криминални сюжети. И тук се разгръща едно важно метапослание. Даването на глас и персонифицирането на сенчестия свят задоволяват читателското любопитство подобно на четене на криминален роман. Но от друга страна това е и форма на героизация. Показателно е например водещото заглавие „Тишо Фаталния, верният до гроб на покойния бос: Отрязах ръка за Жоро Илиев!”, с допълнението: „Нося меч в колата, който седне на мястото на Главния, умира, той ми беше като баща” и илюстрирано с портретна снимка на усмихнатия Илиев. Вкарването на насилието и възвеличаването в обща рамка задава опасен ценностен модел.

 

Езикът на крайна нетърпимост получава нееднократно трибуна от първите страници на „България Днес” – например като глас от затвора („Бисер Петното от затвора: Излизам и трепя наред с гранатомет”) или като глас на страдаща майка, чието дете е убито („Ще го режа парче по парче, ще го изкормя и ще го запаля!”). Стига се дори до тиражиране на език на омраза срещу обществени групи („Искам да убивам бежанци”), което – както и цялостното банализиране на насилието – съвсем не е невинна медийна практика.

 

Що се отнася до по-ведрите теми и развлекателното съдържание, наблюдаваме популярните лица както в центъра на емоционални изповеди, така и като обект на хапливи нападки, изразени от други популярни фигури или от медията. Тук от значение е не толкова дали дадена персона е носител на симпатии или на иронични забележки по повод на кариерата, външния вид или любовния си живот, а по-скоро самият факт, че акумулира медийно внимание. В среди, в които популярността е ценен, а често и основен капитал, водещо е самото присъствие на първите страници на таблоида.

 

В този контекст се вписва и периодичният интерес на вестника към други медии. Той е насочен изцяло към телевизионни формати, които, независимо от тона на посланието, популяризира. И същевременно пренася любопитството на публиката към съответните телевизионни персонажи на собствените си страници – утвърдена практика, валидна въобще за таблоидния дискурс. Продукциите, от които се вълнува „България Днес”, препращат най-вече към Нова телевизия (риалити шоуто „ВИП Брадър”, сериалът „Откраднат живот”, музикалното предаване „Като две капки вода”).

 

Инцидентно, вече в контекста на по-сериозни теми, изданието отправя поглед към БНТ – във връзка с избора на нов генерален директор („4:1 за Коко Каменаров”) и на нападението над журналиста Иво Никодимов, за което съобщава с неутрален тон.

 

И накрая – в каква светлина са представени политическите актьори и темите от обществена значимост? Кръгът от споменати политици е малък, а интензивността им на присъствие – слаба. Обект на откъслечен интерес са премиерът, предходният и настоящият президент, лидерът на БСП Корнелия Нинова. Присъствието и на тримата е предимно в светски план, с единични препратки към послания с чисто политическо звучене.

 

В най-благоприятна светлина в този смесен контекст е рамкиран образът на министър-председателя, а лайтмотивът общо взето е „всички обичат Бойко” – и извънземните („Извънземните помагат на Бойко”), и поп-фолк певицата Луна („Още обичам Бойко”), и сексапилната Мис Българка („Искам да охранявам Бойко”). Същевременно Борисов е инстанция за разрешаване на социални проблеми („На вниманието на Бойко Борисов: 244 лв. за най-възрастната учителка”), за каквито той демонстрира персонална чувствителност („Бойко: Майка ми умря от рак, преразглеждаме мораториума”, по повод мораториума върху новите лекарства). Освен това премиерът извършва и отговорна оперативна работа („Бойко Борисов лично разследва „Наглите” 2”). Може да се каже, че по отношение на министър-председателя таблоидът не сваля маска, а по-скоро изгражда ореол.

 

С по-сурови щрихи е обрисувана Корнелия Нинова, която освен че вълнува таблоидния интерес с катастрофите си, е заобиколена от цялостно нездрава среда („Корнелия Нинова сигурно е омагьосана”). Президентите Радев и Плевнелиев пък са интересни най-вече със семейното си обкръжение – Радев с модния вкус на съпругата си и интересите на дъщеря си, а Плевнелиев с цъфтящата си любов с Деси Банова. В случаите на изразено отношение към тях, то е положително. Налице са и симпатии към бившия и вече починал директор на Националния исторически музей Божидар Димитров. Приживе позициите му намират трибуна на първите страници на „България Днес”, включително в самооправдателен режим („Не съм в конфликт на интереси с дъщеря ми”).

 

Името на Цветан Василев пък фигурира в новини с негативен контекст, а внушенията с отрицателен знак са едновременно по отношение на него („банкерът беглец”) и приближените му („пионките”). Обект на негативизъм са и арестуваният бивш кмет на село Галиче Ценко Чоков и излежаващият присъда бивш директор на „Топлофикация София” Валентин Димитров, към когото изданието се обръща с ироничния прякор Вальо Топлото.

 

Над всички тях, с най-висока новинарска стойност е Слави Трифонов. В споменаването на името му се пресичат няколко пласта – шоу кариера, личен план и семейство, политически амбиции. Изразеното отношение към него е променливо. В един момент той „прецаква детето чудо”, в друг е обект на благодарност („Слави ми спаси живота!”). „Дългия”, както понякога безцеремонно го нарича изданието, е и приятел със „страховити рокери”, и „съкрушен” от загубата на баща си. Често вдъхновение за водещи таблоидни заглавия, Трифонов присъства гръмко, но почти винаги мълчаливо. Политическите му цели първоначално са представени като национална заплаха – „Дългия плаши депутатите заради референдума” с допълнението, че „подстрекаването към бунт срещу институциите е престъпление срещу държавата”. Впоследствие тонът омеква, а изданието тиражира и одобрение за евентуалния му политически проект („Мария Илиева подкрепя Слави за парламента”).

 

*Избрани обекти, които имат връзка с обществено-политически контекст.

 

 

На общия фон на пикантни, развлекателни и криминални сюжети, гарнирани с полузакачливи-полусериозни симпатии към премиера и люшкаща се позиция спрямо политическия потенциал на шоумена Слави Трифонов, на първите страници на „България Днес” спорадично се срещат и заглавия с критичен социален оттенък. Укорите са деперсонализирани и насочени най-общо към държавата и властта като колективен субект („Държавата ми каза, че съм боклук. Никой в България не полага грижи за тези, които наистина имат нужда”). Осъдителният тон изпъква и в контраста с най-светлия и некомпрометиран образ на страниците на изданието – дядо Добри („Властта не почете дядо Добри”). В ситуации на заявена нетърпимост, тя е отправена към политиците („Политиците ни нямат качества и морал”), включително и когато е с крайно висок градус („Политиците да се кастрират”).

 

В други случаи проблемите се поставят от трибуната на медията, без да се визира конкретен отговорен фактор. Поне не човешки („50 души умират всеки ден от мръсния въздух”, „Уран трови още две села”, „Зараза тече от чешмите на България”, „Извънземни крадат ток”). Допълнителен повод за провокиране на възмущение сред читателите е качеството на стоките – „фалшив оцет”, „опасни дюшеци”, „кухи дини”, „дребни и скъпи яйца”, „стари агнета”. Към светските и криминални вълнения се добавя и нотка потребителски драматизъм.