№10 в проучването „Какво четем?“: 168 часа

Данни за изданието

 

Кратък исторически преглед
Изданието започва да излиза през 1990 г. Основатели на фирма „168 часа“ са Владимир Райчев, Драгомир Василев, Емил Димитров, Петьо Блъсков, Радостина Константинова и Валери Найденов. През 1996 г. Westdeutsche Allgemeine Zeitung влиза като съсобственик в пресгрупата. През следващата година изкупува всички дялове, както и тези в „Медиа Холдинг“, която издава в. „Труд“.

 

Германският издател излиза от България през 2010 г., когато продава активите си на австрийското дружество „БГ приватинвест“, в което влизат австриецът Карл фон Хабсбург, германецът Даниел Руц и българинът Христо Грозев. В сделката участват още мажоритарният собственик на „Софарма“ Огнян Донев и Любомир Павлов. Не след дълго между съдружниците (Донев и Павлов, от една страна, и Христо Грозев, от друга) възниква спор за разпределението на собствеността. След намеса на прокуратурата Павлов и Донев продават дяловете си на Венелина Гочева.

 

Собственици

Венелина Гочева и Димитър Димитров

 

Редакция

Като част от „Медийна група България“ редакцията на седмичника се помещава в офис сграда на ул. „Св. св. Кирил и Методий“ № 84 в София. За ползването на помещенията е сключен договор за наем със собственика – „Глобул Груп Интернешънъл“, която се управлява от македонския бизнесмен Ристе Гущеров.

 

Печат

Вестник „168 часа“ се отпечатва в печатницата „Алианс Медиа Принт“.

 

Кредитна експозиция

Придобиването на „24 часа“ през 2012 г. от Венелина Гочева е финансирано от Инвестбанк, на която е цедиран по-старият кредит към Булбанк, сключен по време на предишните собственици на изданието – Огнян Донев и Любомир Павлов. След продажбата на сградата на Полиграфическия комбинат и на печатница „София“ (съответно през 2014 г. и май 2016 г.) задължението към Инвестбанк е погасено, като според търговския регистър единствено по партидата на „Медийна група България холдинг“ е вписан залог на стойност 600 хил. евро.

 

Обществени поръчки и европейски фондове

В системата ИСУН 2014–2020 дружествата „168 часа“, „Вестникарска група България“ и „Книгоиздателска къща Труд“ излизат като изпълнители по проекти, по които бенефициенти са Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от Европейските земеделски фондове“ (ОПДУ), 135-о СУ (ОПНОИР), Община Хисаря (ОПЧР), Палтекс ЕООД (ОПЧР), Столична община – Район Връбница (ОПЧР), Стронг-ЕС ЕООД (ОПЧР), Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (ОПИК), МОСВ (ОПОС). Каква е стойността на договорите, не става ясно.

 

Договори с политически партии

Няма данни изданието да има договори с политически партии за медийно отразяване на предизборни кампании.

 

В съпоставка с анализа на съдържанието от първите страници на седмичника (виж по-долу), трудно могат да се диагностицират системни зависимости между редакционната нагласа на изданието и външни фактори. Причините се коренят преди всичко в специфичния профил на първите страници, при които няма съществени количествени натрупвания спрямо определен субект. Прави впечатление все пак конюнктурната благоразположеност към Българското председателство на Съвета на ЕС през първите месеци на 2018 г., както и споменаването на активни фигури от властта в неутрална или положителна светлина, но не и в критична. Подобен подход отчасти би могъл да бъде обяснен в плана на проектните ангажименти на „Медийна група България“, част от която е „168 часа“, към държавни и правителствени структури.

 

Редакционна политика

 

Анализ на заглавията от първите страници

Вестник „168 часа“ е сред водещите седмичници в страната, представител на популярната преса. Изданието, един от пионерите на частния вестникарски бизнес след 1989 г., към настоящия момент залага на първи страници в отчетлив таблоиден стил – ударни заглавия-препратки, едър шрифт, фрагментарност, ярки визуални акценти. Само в редки случаи – обикновено в периферията на страницата – дадено заглавие е без придружаваща илюстрация.

 

Първите страници на в. „168 часа“: 1 май 2017 - 30 април 2018

общ брой информационни единици (заглавия): 239
среден брой заглавия на първа страница: 4,7

 

Теми и герои

Заглавията от първите страници на „168 часа“ сглобяват разнородна картина, в която липсва категорична доминация на конкретна тема или субект. Персони от съвременния политически живот „съжителстват“ с исторически фигури, български спортисти дефилират редом до чужди държавни глави, популярни лица се борят с болести, жертви и извършители на престъпления стряскат с историите си. Разпокъсаността маркира не само оформлението на страницата, но и съдържанието.

 

168 часа: всички заглавия: най-често повтарящи се думи

 

В 30% от случаите заглавията препращат към сюжет или личност от обществено-политическа значимост. Два пъти по-рядко се срещат новини, свързани с развлекателната сфера или с престъпност. Общо 20% от заглавията осветяват истории от миналото, преобладаващо с български корени (14%) – от времето на прехода, през годините на социализма, назад до Царство България и дори до още по-ранни периоди. Други основни категории са международната политика (приоритетно извън рамките на ЕС) и спортът. Вестникът интригува читателите си и с препратки, в които се говори за болести, природни обекти, времето.

 

Същия букет от акценти регистрираме и когато стесним кръга на наблюдение до водещите заглавия. При тях обаче е налице повишен дял на темите с обществено-политически (41%) и криминален (20%) нюанс.

 

 

 

 

Изразено отношение

Оценъчният тон в заглавията на „168 часа“ е с лек превес на отрицателното звучене, включително във водещите акценти. В немалка част от препратките (13%) отношението е завоалирано в двусмисленост.

 

 

Характерна за седмичника е стратегията на извеждане на новини през ключа на персоналното. В над 70% от всички заглавия изданието визира конкретни фигури и/или лични истории. Обособяват се няколко основни групи персонажи – политически лица, исторически фигури, спортисти, престъпници, бизнесмени и др. Списъкът обаче е разнороден, а кръгът от имена, които се споменават повече от веднъж, е малък.

 

 

В най-голяма степен обект на системно представяне през наблюдавания период е Българското председателство на Съвета на ЕС. В осем броя от февруари до април 2018 г. логото на т.нар. европредседателство е поместено на първа страница на вестника, не на централна позиция, заедно с придружаващо заглавие. Избраният акцент представя в добра светлина определени дейности и политики, без непременно да фаворизира и дори да назовава конкретни субекти („Електронните карти ще облекчат придвижването на студенти в Европа“, „Спешни мерки срещу мръсния въздух“). Любопитно е, че преди появата на логото препратките към ЕС силно контрастират с тази картина – Европа се споменава изцяло в негативен контекст („Бездетни лидери провалят Европа“, „Европа се цепи“).

 

Друга интересна особеност е, че изданието проявява по-отчетлив конкретен интерес към бивши, отколкото към действащи български политически лидери. Най-често вестникът „продава“ образа на Тодор Живков, когото нарича „нещастния диктатор“ и го представя в ракурса на семейната драма. Цялостното отношение към Живков е по-скоро двусмислено, отколкото откровено положително или отрицателно. Разнопосочна е и оценката за Симеон Сакскобургготски, който хем е илюстрация на тези, които „за 27 години ни ограбиха с 500 млрд.“, хем цитат за него казва: „най-добре беше при царя“.

 

Като силно респектираща фигура пък е представен Ахмед Доган. Почетният председател на ДПС има честта два пъти да оглавява водещото заглавие на „168 часа“ („ДПС чака речта в полунощ на Доган“, „Доган мачка лобита за власт в ДПС“). На другия полюс е оценката за вече бившия депутат от ГЕРБ Живко Мартинов, прочул се със скандала „Суджукгейт“, а оттам и с ироничното прозвище Суджука, възприето с лекота и от „168 часа“ („Депутатът суджук лъв в рекета, ням в парламента“, „Как Суджука и Манджука измамиха Китай“).

 

Сред лицата от политическия и управленски елит, на които седмичникът обръща епизодично внимание, са заместник-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов, министрите Лиляна Павлова и Боил Банов, лидерът на БСП Корнелия Нинова. Нито един от тях не е обект на отрицателно отношение, но пък двама са извор на сантименти (Цветанов се разплакал от история за грабеж и изнасилване, а Банов – като станал министър). Когато политическата класа и властта като цяло не са назовани поименно, отношението на изданието варира в пълната гама от нюанси, без да се откроява определена тенденция.

 

Чуждестранните политици, които изданието споменава най-често, са Путин и Ердоган. Отношението към турския президент е по-остро, отколкото към руския. Сред нееднократно представeните субекти са също така спортистите Кубрат Пулев и Григор Димитров, като симпатиите на вестника гравитират повече към тенисиста.

 

 

168 часа

 

Общ профил: популярен седмичник с еклектично съдържание; разностранен микс от актуални теми и ретро сюжети; съществен дял на криминалните новини; акцент върху персоналното и личните истории; умерена сензационност.

 

Отношение към управляващите: липса на системно изразено отношение; отсъствие на най-високопоставените властови фигури от първите страници на изданието; спорадично споменаване на тесен кръг министри и политически лидери в неутрално, положително или двусмислено звучене.

 

Отношение към ЕС: смесено; конюнктурно одобрително в контекста на Българското председателство на Съвета на ЕС.

 

Отношение към бизнес субекти: негативен контекст на споменаване на отделни бизнесмени.

 

Отношение към други медии и конкуренти: липса на ясно изразено отношение; откъслечна информация за развлекателни телевизионни формати.