№8 в проучването „Какво четем?“: Монитор

Данни за изданието

 

Кратък исторически преглед

Пресгрупа „Монитор“ е основана от Петьо Блъсков и Радостина Константинова през 2000 г. През юли 2007 г. Петьо Блъсков и останалите акционери продават дяловете в дружествата „Пресмаркет“, „Телеграф“ и „Монитор“ на Нова българска медийна група, чийто едноличен собственик тогава е Ирена Кръстева. Покупката е финансирана с кредит от КТБ.

 

През 2008 г. съсобственици в Нова българска медийна група стават Балканска медийна компания на Ирена Кръстева и свързаната с мажоритарния акционер в КТБ Цветан Василев „Вивес“, а впоследствие с друга контролирана от него компания – „ТЦ-Име“. В началото на 2009 г. Балканска медийна компания на Ирена Кръстева става отново едноличен собственик на „Нова българска медийна група”, след като купува от „ТЦ-Име“ 50% от акциите за 1.4 млн. лв.

 

Следващата промяна идва през 2015 г., когато като съсобственик в Балканска медийна компания с 50% влиза Делян Пеевски. През 2016 г. той става едноличен собственик на дружеството, което през Нова българска медийна група холдинг е собственик на изданията „Телеграф“ и „Монитор“, вестниците „Политика“, „Меридиан мач“ и други, които не са обект на настоящото изследване.

 

През 2017–2018 г. следват серия от вътрешни трансформации, които не променят крайния собственик. Дружеството „Телеграф“ ЕООД е прекръстено на „Телеграф Медиа“ и в него се вливат всички други дружества, през които се издават вестниците от пресгрупата, включително „Монитор“. „Телеграф Медиа“ ЕООД се притежава от „Интръст“ ЕАД, чийто едноличен собственик е Делян Пеевски.

 

Собственик
Делян Пеевски

 

Издателят на „Монитор“ и „Телеграф“ Делян Пеевски е депутат от ДПС – пост, който заема без прекъсване от 2009 г. до датата на настоящото изследване.

 

Освен на „Интръст“ ЕАД Пеевски е директен собственик и на „Инт“ ЕООД. Пред парламента Делян Пеевски е декларирал собственост и в регистрираното в Дубай „Intrust Ltd“. Компанията е собственик на „НСН Инвестмънт“, около която е съсредоточена друга група от фирми на Пеевски.

 

От вписания в Търговския регистър предмет на дейност на компаниите, собственост на Пеевски, не може да се направи категорично заключение за реалната им дейност. При справка в други регистри (Имотен регистър, регистър на КЗК, регистри на Министерството на финансите) се вижда, че фирмите, освен с издаване на вестници, се занимават с търговия и отдаване под наем на недвижими имоти, консултантски услуги, участие в други дружества, услуги, търговия/дистрибуция на едро с филтри и опаковки за тютюневи изделия, производство на бира и др.

 

Неизвестен остава предметът на дейност на регистрираните в чужбина компании, в които Пеевски е декларирал участие пред Сметната палата, Народното събрание и Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. В подадените от него декларации фирмите не са индивидуализирани и не е ясно дори в коя държава извършват дейност. Няма как да се проследи дали през тези дружества Пеевски контролира стопански субекти, които оперират в България, и дали по този начин се поставя в потенциален конфликт на интереси редакционната политика на вестниците, които той издава.

 

Евентуална свързаност може да се извлече от публикувани през годините журналистически разследвания, които посочват връзки на Пеевски с производство и търговия на цигари, инфраструктурно строителство, печатарски и разпространителски бизнес.

 

Редакция

Редакциите на вестниците „Телеграф“ и „Монитор“ се намират на ул. „Екзарх Йосиф“ 119 в София. Сградата е бившата редакция на в. „Труд“ и е собственост на дружеството „Дивелопмънтс“, което се притежава от Пеевски чрез „Интръст“ ЕАД. В тази сграда са регистрирани и всички фирми, в които Пеевски има директно участие.

 

Печат

„Монитор“ се печата в „София принт инвестмънт“, чийто краен собственик е офшорно дружество.

 

Кредити към финансови институции

До 2013 г. „Телеграф“ и „Монитор“ използват банкови сметки в КТБ и Инвестбанк, а впоследствие – в Първа инвестиционна банка. Към настоящия момент от публичните регистри не е видно изданията да имат задължения към банкови институции.

 

През 2016 г. дружеството на Пеевски „НСН Инвестмънт“ е имало ипотечен кредит към Първа инвестиционна банка, който е бил погасен през 2018 г.

 

Обществени поръчки и европейски фондове

Според данни на ИСУН „Телеграф“ ЕООД и „Монитор“ ЕООД са посочени като изпълнители по два проекта по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“, по които бенефециент е НКЖИ – „Рехабилитация на железопътната линия Пловдив–Бургас, Фаза 2“ и „Модернизация на железопътния участък Септември–Пловдив: част от Трансевропейската железопътна мрежа – изграждане на четири броя пътни надлези“. От системата не става ясно нито на каква стойност са сключените договори, нито какъв е предметът им. Проектите са на обща стойност 830 млн. лв. Може да се предполага, че ангажиментите на двете издания са свързани с дейности по осигуряване на публичност на проектите.

 

Според ИСУН „Монитор“ ЕООД е изпълнител по още три проекта, финансирани по ОПТТИ, които са на обща стойност 816.5 хил. лв. Във всеки един от тях са заложени дейности по осигуряване на публичност.

 

Договори с политически партии

„Монитор“ има договори с ДПС за извънредните парламентарни избори през 2015 г., сключени през рекламна агенция „Аргент“.

 

Както става ясно от съдържанието от първите страници на „Монитор“ (виж по-долу), собственикът Делян Пеевски има съществена роля за редакционния курс на медията. Вестникът осигурява защитна трибуна на издателя си и атакува избран кръг от политически, бизнес, медийни и граждански субекти (в повечето случаи фигури, които са изразявали публично неодобрение към политическото влияние на Пеевски). Съдържанието е показателно за сериозен разрив в отношенията между издателя и бившия кредитор на медийната група Цветан Василев, а делото за КТБ се оказва индиректно с особено висок залог. Политическата принадлежност на издателя кореспондира с положително отношение на вестника към инициативи на ДПС. Въпреки че властта е обект на преобладаващо положително отразяване, управляващите не са застраховани от конюнктурна рязка смяна на тона в случаи на несъответствие с интересите на медията и собственика ѝ.

 

Редакционна политика

 

Анализ на заглавията от първите страници

Вестник „Монитор“ е от двайсет години на медийния пазар. Изданието и в. „Телеграф“ принадлежат на една и съща пресгрупа и в известна степен споделят сходна редакционна политика. В същото време между двата всекидневника са налице и някои разлики в стилово и тематично отношение. В сравнение с „Телеграф“ „Монитор“ е по-отдалечен от същинския таблоиден модел, с по-изчистено оформление и по-ограничен набор от заглавия и снимкови илюстрации на първата си страница.

 

Първите страници на в. „Монитор“: 1 май 2017 − 30 април 2018

общ брой информационни единици (заглавия): 1911
среден брой заглавия на първа страница: 6,3

Теми и герои

„Монитор“ е сред всекидневниците, които отделят относително висок процент на теми, свързани с обществени процеси в страната – 66% от всички заглавия на първа страница и 89% от водещите заглавия. Криминалните сюжети са основна допълваща категория, като те се срещат средно пет пъти по-рядко (14%).

 

Облакът от думи, които се повтарят най-често в заглавията на първа страница, показва по-значими количествени натрупвания при имената на премиера Бойко Борисов, собственика на вестника Делян Пеевски, конкурентния издател Иво Прокопиев и бившия банкер и подсъдим по делото „КТБ“ Цветан Василев. На най-предни позиции в този клуб от главни герои е Борисов.

 

 

Макар и с висока новинарска стойност, споменатите фигури съвсем не изчерпват дневния ред на вестника. Всъщност голяма част от акцентите не визират конкретни лица. Тенденцията е особено характерна за територията на водещите заглавия, където новините не гравитират непременно около персони. Там най-често повтарящите се думи са „лева“, „милиони“, „бона“. Цената на живота, най-общо казано, често интригува медийния интерес. Обект на внимание са харчовете за бита, „лапнатите“ или „гушнати“ пари, средствата, които влизат или излизат от държавната хазна. Перспективата на отразяване не се фокусира приоритетно върху високите етажи на властта. Социални практики, микрополитики и процеси, засягащи всекидневния живот на българите, са важна част от тематичния профил на изданието.

 

 

 

Втората по значимост категория обхваща анонси за битова престъпност, схеми за измама, терористични актове в чужбина, катастрофи, инциденти. Подобни заглавия често са с висок драматичен заряд и използват образен език. Новинарският разказ за криминални деяния е фрагментарен и много рядко се стига до сюжети с продължение. Едно от малкото изключения през наблюдавания период е шесторното убийство в Нови Искър през януари 2018 г., когато „къщата на ужасите“ завладява за около седмица медийното внимание. Публикации на тема престъпност, които попадат във водещите заглавия, посочват статистически данни или адресират системен проблем.

 

Светските новини и развлекателните акценти са третата основна тематична ниша (11%). Тук най-често дефилират български музиканти, актьори и спортисти. В спорадичните случаи, когато новини със забавен привкус или препращащи към шоубизнеса се превръщат във водещо заглавие, те обикновено търсят пресечни точки с определени социални трендове (размер на печалбите в развлекателния бизнес например или пък влияние на планетите върху сключването на сделки между гражданите).

 

Изразено отношение

В сравнение с по-комерсиалния „Телеграф“ вестник „Монитор“ предлага по-голям общ дял на заглавия с позитивно звучене (30%), повече неутралност във водещите заглавия (46%) и по-малко двусмисленост в оценките. Честота на употреба на отрицателни внушения при двата всекидневника обаче съвпада (средно във всяко трето заглавие и в над 40% от водещите акценти за деня).

 

 

Съвпадат и централните мишени на негативизъм, както и използваният словесен арсенал. Главни антигерои са Цветан Василев и Иво Прокопиев. Василев е „банкерът беглец“, „Българския Мадоф“, „крадец“. Прокопиев е „олигарх“ и основен тартор на „фабриката“ за „фалшиви новини“ (или за „замитане на следи“), който освен това си „брани окраденото“, „прикрива престъпници“ и „рони сълзи за българския Мадоф“. Носители на антипатия са също така Лозан Панов („съдията на олигархията“, „урони честта на Темида“) и съпругата му Елисавета („Черният лебед пуска фалшиви новини на немски“), Христо Иванов („Пинокио пробутвал псевдореформа, за да се набута в политиката“), Иван Костов („България при Костов най-корумпирана“), Сашо Дончев („загробва Добруджа с шистов газ“), Огнян Донев („Олигархът Донев проваля е-търга за онколекарствата“), Татяна Дончева („адвокатката на мафията“), Огнян Стефанов („Агент Академик свири сбор на олигархията срещу държавата“), Илиян Василев („Агент Сашо наглее в хора на Агнешките главички“), Теодор Захов („Сянката на Прокопиев използва медиите като машина за пари“, „броди и лъже из Европа“). „Капитал“, „Медиапул“ и „Фрогнюз“ пък са „медии на олигархията“. „Съюзът на издателите е съюз на крадците“, а „Биволъ“ е „в комбина със скандални строители“. Не са пропуснати и „еколози“/„зелени“ („Зеленият октопод“), нито партия „Да, България“ („Да(й), България“). Всички те имат по-голяма или по-малка роля в „коалицията на олигархията с курс да клати държавата“.

 

Както става ясно, медийното прицелване действа на широк фронт. Сравнението със съдържанието на „Телеграф“ показва, че двата вестника атакуват обектите си на неодобрение в пълен синхрон. В подобни случаи изданията дори често излизат с едни и същи заглавия.

 

На противоположния спектър от внушения се разполага фигурата на Делян Пеевски. По отношение на собственика си двата вестника също демонстрират единна редакционна политика. На страниците на „Монитор“ издателят е едновременно агнец („мишена на сериали от фалшиви новини“, „Клеветят ме хора, чиито грабежи осветляваме“) и гръмовержец, който „разтриса олигархията“. Сред специално подчертаните приноси на Пеевски е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, внесен от издателя и неговите колеги депутати от ДПС Цонев, Хамид и Кръстева („Пеевски със законопроект за прозрачност в медиите“, „Вадят на светло собствениците и парите на всички медии“).

 

„Монитор“ е в съзвучие с „Телеграф“ и в отношението си към Бойко Борисов. Премиерът е най-често отразяваната и най-често цитираната персона в заглавията от първа страница. Думите на Борисов задават тон на одобрение към делата му като министър-председател и към изпълнителната власт като цяло. Обещанията на премиера рисуват картина на ефективно и решително управление („Ще извадим България от хаоса“, „1,5 млрд. лв. повече в хазната и бой по бюрокрацията“), а спазването им е в ход („Борисов: Изпълняваме обещанията си и ще вдигнем доходите“, „Заплатите скочиха с 11%, търсим още възможности“). Изданието свидетелства и за дипломатическия успех на Борисов в ЕС и на Балканите – курс на отразяване, характерен за почти всички водещи всекидневници. Борисов буди симпатиите на „Монитор“ и когато действията му отговарят на собствените редакционни нагласи на медията („Борисов поряза зеления рекет“). Но когато е налице разминаване, тонът се изостря. За едногодишния период регистрираме два такива случая: „Маските паднаха: Борисов на крака на форум на олигарха Прокопиев“; „Президент и премиер отприщиха лавина от фалшиви новини“ (по повод на взаимни нападки между Радев и Борисов за общи интереси с Пеевски). Раздразнението обаче се оказва кратковременно и положителният имидж на премиера отново изгрява на първите страници на вестника. Подобни случаи остават като напомняне, че в йерархията от предпочитания на изданието министър-председателят не е по-значим от медийния собственик.

 

 

Стесняването на наблюдението до водещите заглавия показва картина, в която главните герои почти не присъстват. Бойко Борисов, Делян Пеевски и Цветан Василев са разпознаваем обект на внимание едва два пъти, Иво Прокопиев – три пъти. Малък брой са и заглавията, визиращи „псевдоеколози“ и „Зеления октопод“. Съответният тон на отразяване обаче не се променя. Позиционирането на героите и антигероите в централното послание за деня е допълнителен щрих, който подчертава така или иначе доминиращата представа за тях.

 

Водещите заглавия преди всичко илюстрират афинитета на изданието към социална проблематика. Погледът на вестника често е отправен към здравната и образователната сфера. Търговските практики и качеството на стоките, които консумира населението, също са важна част от ресорните интереси на всекидневника. В тези три области медията демонстрира засилена критичност. Най-песимистична е картината в здравната система – цялостно неефективно управление, лоши практики, едновременно дефицит на средства, „борчове“ и злоупотреби с ресурси. Сред обектите на негативизъм са НЗОК („Наредба на НЗОК удря тежко болни“), лекари („Джипита завъртяха бизнес с извинителни бележки“) и непосочени виновни („Онколекарства за половин милион изтекли в канала“). Ситуацията е не само нередна, тя е и опасна, вдъхва тревога изданието („Даряваш заразена кръв, не ти казват“, „Линейки гробници возят пациентите“, „Режат леглата в лудниците, за да пестят“).

 

Търговските практики също са представени в плана на нередностите – укриване на данъци, некачествени стоки, заблуждаване на потребителите („Всеки седми търговец ни удря в кантара“). Сред носителите на лоша слава са китайските продукти („Пробутват ни китайско сребро менте“, „Пробутват ни китайски библии на двойна цена“). Негативизмът е насочен на едро, без да се споменават конкретни търговци, компании или марки.

 

На този фон образът на Европа не е едноизмерен. От една страна, Западна Европа се асоциира с „цакане“ с лоши храни и незавидна трудова реализация за български емигранти. От друга страна, политиката на ЕС е представяна в неутрален тон или пък в перспективата на благоприятни ефекти за страната – най-вече когато „Брюксел дава парите“.

 

МОНИТОР

 

Общ профил: всекидневник с афинитет към социална проблематика; изявена критичност към микрополитики, но не и към високите етажи на властта; устойчива политика на дискредитиране на набор от избрани субекти в рамките на централизирана политика на пресгрупата; отчетливо присъствие на фигурата на собственика Делян Пеевски в редакционното съдържание.

Отношение към управляващите: преобладаващо положително към министър-председателя и изпълнителната власт.

Отношение към ЕС: по-скоро положително.

Отношение към бизнес субекти: представяне на търговски практики в негативна светлина; отрицателно към бизнеса на Иво Прокопиев, Сашо Дончев, Емилиян Гебрев.

Отношение към други медии и конкуренти: отрицателно към медиите и собствениците, членуващи в Съюза на издателите в България, както и към Огнян Стефанов и „Фрогнюз“, сайта „Биволъ“ и международната организация „Репортери без граници“.