№9 в проучването „Какво четем?“: Сега

Данни за изданието

 

Кратък исторически преглед
Дружеството „Сега“ АД е основанo през декември 1995 г. от Кънчо Стойчев и Андрей Райчев. Видно от фирменото дело към 2002 г., 99% от „Сега“ са собственост на дружеството „Пресхолд“, в което акционери са Андрей Райчев, Кънчо Стойчев и Слави Кашеров. През 2003 г. като мажоритарен собственик влиза Сашо Дончев (73%), а Андрей Райчев и Кънчо Стойчев имат съответно 18% и 9%. Впоследствие Дончев става едноличен собственик на дружеството.

 

Собственик

Фондация „Дончев“, Великобритания

 

Към август 2018 г. едноличен собственик на акциите на „Сега“ ЕАД е създадената през 2003 г. във Великобритания фондация „Дончев“. Нейни учредители са адвокат Явор Маноилов и Сашо Дончев.

През компанията „Ди Ди Мениджмънт“ Сашо Дончев контролира „Овергаз Холдинг“ АД, който е мажоритарен собственик на 16 компании. Дейността на по-голямата част от тях е свързана с проектирането и изграждането на газопреносни мрежи и доставка на природен газ. Част от компаниите извършват дейности по стопанисването и изграждането на недвижими имоти.

 

Редакция

Редакцията на вестника се помещава на пл. „България“ № 1, ет. 1 (административна сграда на НДК). Сградата е собственост на „Национален дворец на културата – конгресен център София“ ЕАД, чийто принципал е Министерството на културата.

 

Печат

Вестник „Сега“ се печата в „Алианс Медиа Принт“.

 

Кредитна експозиция
„Сега“ ЕАД няма задължения към банки. В партидата на дружество „Ренесанс“ в имотния регистър са вписани ипотечни заеми към „Токуда“, „Уникредит Булбанк“, „Търговска банка Д“ и ОББ.

 

Обществени поръчки и европейски фондове

Според данните в регистъра за обществените поръчки „Сега“ има два договора за обществени поръчки – с териториалните дирекции на НАП в Бургас и Велико Търново.

 

„Сега“ е бенефициент по проект, финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ – „Нови възможности за хората с увреждания“ на стойност 235 хил. лв., който е изпълняван от 2012 до 2015 г. „Сега“ е изпълнител по проекти по ОПЧР, по които бенефициенти са „Илинден“ ЕООД и „Дио“ ООД.

 

Договори с политически партии

На сайта на в. „Сега“ не се откри справката за договори с политически партии за последните парламентарни избори.

 

Регистрираните договорни отношения с държавни институции и допълнителните интереси на издателя не оказват съществено влияние върху съдържанието от първите страници на вестника (виж следващата част). Налице е по-скоро обща линия на критика – застъпвана както от собственика, така и от редакцията – срещу властта и условията за бизнес в страната.

 

 

РЕДАКЦИОННА ПОЛИТИКА

 

Анализ на заглавията от първите страници

Вестник „Сега“ е седмият по популярност национален всекидневник и деветият най-четен вестник (заедно със седмичниците) според проучването на агенция „Маркет Линкс“. В сравнение с останалите всекидневници първата страница на „Сега“ е с най-изчистена и „сериозна“ визия – с малко на брой акценти (обикновено три), водеща фотография и с плътни текстови колони към водещата статия, която заема около една трета от полето на страницата.

 

 

Първите страници на в. „Сега“: 1 май 2017 − 30 април 2018

общ брой информационни единици (заглавия): 1105
среден брой заглавия на първа страница: 3,7

 

 

Теми и герои

В своята по-строга селекция от акценти, извеждани на първа страница, „Сега“ поставя в центъра на вниманието политическите процеси в страната. Главни герои са носителите на власт в държавата – преди всичко премиерът Борисов, правителството, управляващата партия ГЕРБ. Сред ресорните институции на изпълнителната власт с най-висока новинарска стойност е МВР.

 

На второ място в дневния ред на медията е международната политика. Развлекателните и спортните акценти заемат съответно 11% и 3% от общия масив от заглавия, но със значително по-малка тежест – кратки препратки в периферията на страницата, най-често в съботните броеве.

 

 

 

 

Водещите заглавия на първа страница са изцяло в територията на „твърдата“ журналистика – със силна концентрация на обществено-политически новини от страната (95%), допълвани от политически акценти от и извън ЕС (съответно 9% и 2%).

 

Изразено отношение

Вестник „Сега“ е най-критичното издание от наблюдаваните десет. Налице е изразено неодобрение в 43% от заглавията на първа страница, като във водещите заглавия негативизмът става още по-интензивен и достига 57%. Изданието проявява положително отношение едва в 3% от заглавията.

 

 

Кого и какво критикува „Сега“? Наблюдението върху водещите заглавия показва, че централно средоточие на неодобрението на медията е властта като цяло. Премиерът, силовото министерство, водещата политическа сила, държавата и държавната администрация, прокуратурата, съдебната система, коалиционният партньор на управляващите в правителството – към всички тях изданието демонстрира преобладаващо или изцяло отрицателно отношение. Работата на Народното събрание също е обект на порицание. През наблюдавания период изданието проявява критицизъм и при отразяването на конкретни теми като санирането в страната и сделката за ЧЕЗ.

 

 

Характерно за „Сега“ е, че открито изразява отрицателното си отношение. Критичният глас е самият глас на всекидневника, а не на цитирани новинарски персонажи. В повечето случаи редакционното неодобрение се изразява в оценъчни заглавия, чрез които медията обяснява позиции, действия и причинно-следствени връзки през призмата на закононарушения, злоупотреби, некомпетентност. Изданието често избира стилистични решения, за да подчертае системния характер на неблагоприятните развития в страната („Бюрократи отново бавят лечението на тежко болни деца“, „Държавата готви нов тормоз над гражданите…“, „Шуробаджанашкият октопод на ГЕРБ е омотал и енергетиката“, „МВР върна порочната практика да „дарява“ на себе си“ и др.). Освен това, за разлика от други всекидневници, които представят криминални сюжети и инциденти като драматични събития без социален контекст и предпоставеност, „Сега“ безапелационно посочва вината в полето на държавните власти („Чиновническо безхаберие е в дъното на верижната катастрофа на „Тракия“, „Убийство разкри потресаващо безхаберие в държавата“). Сред най-крайните форми на отрицателно отношение в общия масив от заглавия е определянето на дадени действия като „наглост“ („Комисията за финансов надзор поиска нагли такси, за да си осигури лукс“, „За наглостите на властта винаги има европейско оправдание“, „По наглост родните чиновници нямат равни“). Нерядко изданието влага ирония в заглавията си („Борисов откри, че победената контрабанда всъщност процъфтява“, „Бременната скарида роди“). Вестникът не сдържа хапливостта си и в случаи, когато отчита положителни, но забавени мерки от страна на властите („Парламентът най-сетне събра воля срещу кухите професори“). Сред критическия арсенал на „Сега“ и същевременно отличителен белег от „физиономията“ на медията са също така политическите карикатури на Христо Комарницки (от март 2018 г. централна тема на почти цяла първа страница в съботните броеве).

 

На фона на плътно очертаната картина на неадекватно функционираща политическа и правоприлагаща система в страната, информацията за политиките на ЕС е в преобладаващо неутрален тон с нюанси на умерено одобрение. Това отношение обаче лесно преминава в укор, в случай че представители на европейските институции изразят хвалебствия към българската власт, които медията счита за незаслужени („ЕК похвали управляващите за несъществуващи успехи“, „На десетата година от мониторинга Брюксел ослепя“).

 

По-специфична линия на отразяване регистрираме и спрямо бизнес средите. „Бизнесът“ е представен в неутрален тон, но същевременно с имплицитна съпричастност и с разбирането, че нездравият политически климат вреди и на стопанската дейност в страната. Без да фаворизира определени бизнес субекти, медията дава трибуна на алармиращите им послания („Бизнесът отчете рязко увеличение на корупцията и на престъпността“, „Бизнесът е в паника – липсват новите правила за защита на личните данни“). Сред източниците на информация в подобни случаи е Българската стопанска камара, чийто председател на Управителния съвет през този период е издателят на вестника – Сашо Дончев. Впрочем всекидневникът (в заглавия от първите си страници) и неговият собственик (в публични изказвания) демонстрират сходен негативизъм по отношение на държавната администрация и правоприлагането в страната – тенденция, която свидетелства за известно припокриване между възгледите на издателя и редакционното съдържание.

 

СЕГA

 

Общ профил: издание с устойчив фокус върху сериозни общественополитически
теми; висока степен на оценъчност във водещите заглавия;
силно критична редакционна политика.

Отношение към управляващите: отрицателно; интензивна критика
към изпълнителната власт и премиера.

Отношение към ЕС: предимно неутрално.

Отношение към бизнес субекти: неутрално.

Отношение към други медии и конкуренти: отрицателно към Делян
Пеевски.