№2 в проучването „Какво четем?“: 24 часа
Данни за изданието
Кратък исторически преглед
Фирмата, издател на „24 часа“ – „168 часа“, е основана през 1990 г. от Владимир Райчев, Драгомир Василев, Емил Димитров, Петьо Блъсков, Радостина Константинова и Валери Найденов.
През 1996 г. Westdeutsche Allgemeine Zeitung влиза като съсобственик в пресгрупата. През следващата година изкупува всички дялове, както и тези в „Медиа Холдинг“, която издава в. „Труд“.
Германският издател излиза от България през 2010 г., когато продава активите си на австрийското дружество „БГ приватинвест“, управлявано от австриеца Карл фон Хабсбург, германеца Даниел Руц и българина Христо Грозев. В сделката участват и мажоритарният собственик на „Софарма“” Огнян Донев и Любомир Павлов. Не след дълго между съдружниците (Донев и Павлов, от една страна, и Христо Грозев – от друга) възниква спор за разпределението на собствеността. След намеса на прокуратурата Павлов и Донев продават дяловете си на Венелина Гочева.
Собственици
Венелина Гочева и Димитър Димитров
От 2012 г. мажоритарен (99%) собственик на „24 часа“ и „Медийна група България“ е дългогодишният главен редактор на всекидневника Венелина Гочева. Всички нейни участия в търговски дружества са пряко свързани с издателския бизнес.
Редакция
Редакцията на вестника се помещава в офис сграда на ул. „Св. св. Кирил и Методий” № 84 в София. За ползването на помещенията е сключен договор за наем със собственика – „Глобул Груп Интернешънъл“, която се управлява от македонския бизнесмен Ристе Гущеров.
Печат
Вестник „24 часа“ се печата в „София принт инвестмънт“.
Кредитна експозиция
Придобиването на „24 часа“ през 2012 г. от Венелина Гочева е финансирано от Инвестбанк, на която е цедиран по-старият кредит към Уникредит Булбанк, сключен по време на предишните собственици на изданието – Огнян Донев и Любомир Павлов. След продажбата на сградата на Полиграфическия комбинат и на печатница „София“ (съответно през 2014 г. и май 2016 г.) задължението към Инвестбанк е погасено. Според Търговския регистър единствено по партидата на „Медийна група България холдинг“ е вписан залог на стойност 600 хил. евро.
Обществени поръчки и европейски фондове
„Про нюз България“ има договор, свързан с ОПИК, за изработване и публикуване на материали, интервюта, обявления, дописки и съобщения на страниците на вестник „24 часа“. Договорът е сключен през юни 2018 г. и е на стойност 23.4 хил. лв.
В системата ИСУН 2014–2020 дружествата „168 часа“, „Вестникарска група България“ и „Книгоиздателска къща Труд“ излизат като изпълнители по проекти, по които бенефициенти са Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от Европейските земеделски фондове“ (ОПДУ), 135-о СУ (ОПНОИР), Община Хисаря (ОПЧР), Палтекс ЕООД (ОПЧР), Столична община – Район Връбница (ОПЧР), Стронг-ЕС ЕООД (ОПЧР), Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (ОПИК), МОСВ (ОПОС). Каква е стойността на договорите, не става ясно.
На страниците на изданието може да се видят съвместни инициативи с държавни институции. Пример в тази посока е започналата през м. ноември 2018 г. кампания на Министерството на младежта и спорта за превенция на зависимостите.
Договори с политически партии
За последните парламентарни избори (2017 г.) „24 часа“ има договори за общо 310 хил. лв. с политически партии. Най-голям е делът на ГЕРБ (84 хил. лв.), следвана от ДПС (15 хил. лв.), БСП (12.5 хил. лв.) и „Нова демокрация“ (10.8 хил. лв.). Договори за публикации в „24 часа“ имат също така Коалиция „АБВ –Движение 21“, ВМРО-БНД и „Атака“.
На фона на проектните ангажименти, обществени поръчки и партньорства на медията с държавни институции и местни органи водещата редакционна политика на изданието включва цялостно положително отразяване на властта, правителството, министър-председателя и общините. Тенденцията на изграждане на позитивен образ на изпълнителната власт се разгръща и в контекста на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.
Редакционна политика
Анализ на заглавията от първите страници
С появата си през 1991 г. вестник „24 часа“ се превръща във важен фактор на българския медиен пазар. Изданието задава модела на съвременния масов всекидневник, а в хода на бурната си история остава неизменно сред лидерите на терена на пресата. През годините първите страници на вестника търпят известни промени – текстовите колони се свиват, за да отстъпят място на по-едри заглавия и на повече визуални акценти.
Първите страници на в. „24 часа“: 1 май 2017 − 30 април 2018
общ брой информационни единици (заглавия): 2280
среден брой заглавия на първа страница: 6,4
Теми и герои
Превес в първите страници през наблюдавания едногодишен период имат сюжети и персонажи, свързани с актуалните обществено-политически събития в страната. Най-често споменаваната фигура е премиерът Борисов. Четири пъти по-рядко се среща името на президента Румен Радев. Останалите политически субекти, които присъстват нееднократно в заглавията на първите страници на „24 часа“, са лидерът на БСП Корнелия Нинова, вицепремиерът Валери Симеонов, главният прокурор Сотир Цацаров, заместник-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов. Политическата формация, която се споменава най-често, е БСП, следвана от ГЕРБ.
Обществено-политическите теми окупират най-голям обем от водещите заглавия (71%), но поименното споменаване на конкретни фигури от властта не е непременно във водещия акцент за деня. Единствено Борисов успява да привлече отчетливо внимание върху себе си в зоната с максимална видимост (10% от водещите заглавия). Въпреки че другите представители на управляващия и политически елит остават встрани от водещото заглавие, те съвсем не са незабелязани – вниманието на читателя е привлечено от редовните портретни снимки на политическите герои на деня.
На второ място по значимост са криминалните теми. Убийства, атентати, катастрофи, побои, кражби, измами и други инциденти се врязват в дневния ред на вестника, включително под формата на централно заглавие (15%). Субекти и сюжети от международната сцена допълват съдържателното разнообразие, като висока новинарска стойност се отдава преди всичко на събития, които имат пряка връзка с България и в които участват български политици. Заглавия от сферата на развлечението и свободното време заемат съществен дял от общия масив със заглавия (12%), но на периферни позиции. Широкото ветрило от теми включва и новини за времето, природни стихии, грипни епидемии, спорт, любопитни препратки към миналото, корпоративна информация, както и анонси, свързани със самото издание.
Изразено отношение
В преобладаващата част от заглавията (55%) „24 часа“ се стреми да поддържа редакционен неутралитет, без да облича информацията в оценки. В една трета от случаите обаче изданието става трибуна на положително отношение спрямо отразяваните обекти. Отрицателните внушения са срещат два пъти по-рядко. В стеснения сегмент от водещи заглавия концентрацията на неодобрително отношение частично се повишава.
Макар че критиката към властта не е табу, като цяло всекидневникът представя положителен образ на политическото статукво. Централен обект на одобрение е министър-председателят. Качествата на премиера, за които свидетелства изданието, са завидни. Той е в служба на гражданите – по негови искания настъпва „край на опашките“ и на „тормоза на чиновниците“; грижи се за общото благосъстояние – сам „раздава милиони“ и нарежда на бизнеса „вдигайте заплатите“; защитава държавата („Борисов: Стрелят по държавата. Няма да е безнаказано!“) и честния пазар („Борисов: Няма да допуснем литър контрабандно гориво на пазара“); обгрижва уязвимите („Имате цялата ми подкрепа! “) и разрешава проблеми („Борисов реши проблема на „Емко“ за 2 дни. Съжалявам, че не го потърсихме по-рано“). И не само. Българският премиер впечатлява и на международен терен, където получава щедри похвали от чуждестранни лидери („Европа е в сигурни ръце с премиера Бойко Борисов“, „Борисов е много полезен за ЕС! “, „Борисов ми е приятел“, „Борисов, за теб съм 24 часа на линия“). На този фон неодобрителният тон към премиера от първите страници на вестника е рядка находка („Нинова до премиера: Грижа ви е само за личното оцеляване“).
В рамките на водещите заглавия освен Борисов обект на положително отношение е властта като цяло, правителството, а в по-малка степен – президентът, парламентът, действия на вицепремиера Симеонов. Кметове и общини също получават одобрително отношение в централните заглавия (с малки изключения – арестуваната кметица на софийския район „Младост“ например). Информацията за стандарта на живот и ръста на доходите е разнопосочна, но положителните внушения са с лек превес. Образователната система става повод за отделни „добри новини“, въпреки че като цяло за образованието се пише в преобладаващо неутрална светлина. Банковият сектор се асоциира с положителни развития за гражданите (предимно в плана на „рекордно“ евтини кредити). Когато изданието визира определени компании в заглавията си, тонът варира от разобличителен до умерено ласкателен, без да има сериозни количествени натрупвания спрямо определен субект.
Наблюдението на масива от регистрирани заглавия показва, че основен източник на информация в темите с обществено-политическа значимост са държавни институции, политици, представители на властта. Централните говорители, които най-често лансират послания и изразяват оценка, са министър-председателят (на първо място), главният прокурор, заместник-председателят на управляващата партия, министри, президентът. Това в немалка степен обяснява и тенденцията властта да се представя в положителна светлина – властта говори сама за себе си.
Изданието също говори само за себе си – със самочувствие („24 часа никога не лъже“). Освен това медията участва в инициативи, на които осигурява благоприятен отзвук на първата си страница. Сред партньорите на „24 часа“ в подобни проекти са държавни институции и предприятия (Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия, Българският спортен тотализатор). Вестникът е също така сред изданията, които публикуват позитивно звучащи акценти в контекста и с логото на Българското председателство на Съвета на ЕС. Този тренд се конкурира със склонността на „24 часа“ да представя ЕС като инстанция-палач („Брюксел ще убие дюнера“), съпротивата срещу която е проява на национално достойнство („България се опълчи на ЕС, за да запази киселото мляко“).
Част от пазарната формула на първите страници на изданието са любопитните акценти, човешките мелодрами, образният език, удивителните знаци. Драматичният и сантиментален патос се среща преди всичко в криминалните теми, но маркира и полето на политиката. И в двата случая се произвеждат пълнокръвни образи, които се възприемат с лекота от масовата публика. Медийният ореол на политик с човешко лице най-често принадлежи на президента Румен Радев. Държавният глава практикува рафтинг за рождения си ден, демонстрира завидна физическа форма и държи за ръка съпругата си, която пък не само е „първа дама със свое мнение“, но и модна икона на високо ниво. В епизодични случаи публичните образи на Бойко Борисов, Цветан Цветанов и Вежди Рашидов също са обогатени с щрихи от личния им живот. Изданието поддържа периодичен интерес и към фигури от миналото (политици, актьори, спортисти, бизнесмени), които определя като „незабравими хора“ и визуално величае в портретни фотографии по дължина на страницата.
Обговарянето на проблеми, по които обществото е чувствително, обикновено гравитира около масовите нагласи. Показателно е отразяването на ромското малцинство в популистки и дискриминационен ракурс. Изданието редовно решава, че етническата принадлежност на извършители на криминални деяния има съществено значение за смисъла на информацията, когато тези извършители са от ромски произход. Заглавия като „Умря Алекс от Бяла – не излезе от комата, след като циганин го преби заради една цигара“ или „Циганин счупи крака на хирург №1 на Враца“ биха могли да бъдат учебникарски пример за внушаване на нетърпимост към етническа група чрез тенденциозно идентифициране на етноса с подобен род отблъскващи прояви. В подобни случаи медийният тон едновременно следва и подхранва масовите настроения. Налице са все пак и казуси, когато медията издига глас, различен от мнението на мнозинството. Такава е например позицията на всекидневника спрямо Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. В противовес на заразната политическа и обществена паника срещу целите на документа изданието изразява първоначална подкрепа към конвенцията („Жена се запали, мъжът ѝ я биел. Политиците отказаха да помагат на жертви като нея“ – обвързано с оттеглянето на документа от дневния ред на Народното събрание). Непопулярните позиции обаче остават рядкост и не успяват да се закрепят в дългосрочна редакционна линия.
24 ЧАСА
Общ профил: национален всекидневник с водещ принос за създаването на модела на съвременната популярна преса; широк набор от теми на първата страница, смесващ сериозни, криминални и развлекателни акценти; редакционна политика, ориентирана към масовия вкус и преобладаващите нагласи в обществото.
Отношение към управляващите: положително; доминация на гласовете на политическото и властово статукво; положителен образ на министър-председателя.
Отношение към ЕС: нееднозначно.
Отношение към бизнес субекти: смесено; широка гама от нюанси – както материали с пиар звучене, така и заглавия в негативен контекст; по-скоро положителен образ на банковия сектор.
Отношение към други медии и конкуренти: положително към големите национални телевизии; критично към Иво Прокопиев и Съюза на издателите в България.