№3 в проучването „Какво четем?“: Труд

Данни за изданието

 

Кратък исторически преглед

Съвременната история на „Труд” започва през 1991 г., когато Тошо Тошев, Зоя Деянова, Калчо Маринов и още четиринадесет журналисти учредяват „Медиа” ООД, което в края на 1992 г. става „Медиа Холдинг” АД. През 1997 г. Westdeutsche Allgemeine Zeitung става мажоритарен собственик на „Медиа Холдинг”. През 2010 г. „Медиа холдинг” е част от пакета, продаден на „БГ Приватинвест”, управлявано от австриеца Карл фон Хабсбург, германеца Даниел Руц и българина Христо Грозев. В сделката участват и мажоритарният собственик на „Софарма” Огнян Донев и Любомир Павлов. След като между новите собственици назрява конфликт, през 2012 г. „Труд” е придобит за кратко от Венелина Гочева, а малко след това е продаден на Петьо Блъсков, който финансира сделката с кредит към Първа инвестиционна банка (ПИБ).

 

Собственик
Петьо Блъсков-син

 

Крайният собственик на 99% от в. „Труд” е синът на главния редактор на вестника Петьо Блъсков – Петьо Петьов Блъсков. Един процент от „Блъсков медиа” се държи от Донка Дончева, която преди това е имала участие в други фирми, свързани с Блъскови.

 

Пряко с издателя на „Труд” са свързани дружествата „Юг 14” и „Южен кръст 2001”, чийто деклариран предмет на дейност е „издателска и рекламна дейност, търговия с печатни произведения, сделки с интелектуална собственост, продажба на стоки или други вещи, търговско представителство и посредничество на български и чуждестранни лица в страната и чужбина, както и всяка друга дейност, която не е забранена от закона”.

 

Справка в Имотния и в Търговския регистър, както и в регистрите на Столична община показва, че това са дружества, които имат инвестиционни намерения (жилищно строителство) и изпълнено строителство на територията на столицата. Част от терените, върху които се изграждат жилищните блокове, са придобити след сделки със Столична община.

 

Редакция

Редакцията на в. „Труд” се помещава на ул. „Лъчезар Станчев” № 7 в София в сграда, собственост на Министерството на културата.

 

Печат

Вестник „Труд” се печата в „София принт инвестмънт”.

 

Кредитна експозиция

„Труд медиа” ЕООД и неговият собственик „Блъсков медиа” са съдлъжници по договор за заем за 3,7 млн. евро към Първа инвестиционна банка. Ипотечни кредити към ПИБ има и дружеството „Юг 14” (7,2 млн. лв.), както и бащата и синът Блъскови като физически лица.

 

Обществени поръчки и Европейски фондове

Според ИСУН „Труд медиа” ЕООД е изпълнител по проект ОПОС, по който бенефициент е Стопанската академия в Свищов, но от предоставената информация не става ясно на каква стойност е договорът на издателя.

 

„Труд медиа” ЕООД не излиза като изпълнител в регистъра за обществените поръчки. От сайта на Община Варна се вижда, че през януари 2018 г. Общинският съвет в града е взел решение „за отпускане на финансови средства на „Труд медиа” ЕООД за медийна подкрепа за популяризиране на работата на местното самоуправление”.

 

През февруари 2018 г. „Труд Медиа” и Североизточно държавно предприятие подписват договор, по силата на който срещу 2,4 хил. лв. „Труд медиа” се задължава да „осигури ежемесечно PR публикации”. Справки за извършените плащания налични на сайта на Община Бургас показват, че тази община регулярно превежда средства на изданието, което е посочено като контрагент.

 

Договори с политически партии

За последните парламентарни избори (2017 г.) „Труд” е сключил договори за общо 85 хил. лв. с политически партии. Най-голям е делът на ГЕРБ (51,7 хил. лв.), следвана от ДПС (15 хил. лв.) и БСП (12,5 хил. лв.). Изданието има договор и с Коалиция „АБВ – Движение 21” на стойност 5,8 хил. лв.

 

Прочитът на съдържанието от първите страници (виж следващата част) показва няколко странични фактора, които оказват влияние върху редакционната политика.

 

На първо място се открояват пресечни точки с Първа инвестиционна банка и свързаните с нея бизнеси. Задълженията на медията, собственика и главния редактор към банката, която е и водещ рекламодател във вестника, кореспондират с материали с позитивно звучене спрямо финансовата институция. Ключова редакционна линия през наблюдавания период е защитата на инвестиционни интереси в ски зона Банско, свързани с мажоритарния собственик на банката, в съчетание с активна редакционна кампания по дискредитиране на граждански и политически групи, противопоставящи се на въпросните бизнес планове.

 

Прави впечатление също така, че на фона на инвестиционни намерения за строителство на територията на Столична община от страна на свързани с издателя дружества, медията изгражда положителен образ на общината и на столичния кмет. В допълнение паралелно с регистрираните ангажименти за осигуряване на „медийна подкрепа” на общини, вестникът популяризира работата и на други местни управи в благоприятна светлина.

 

Забелязват се и частични сходства в редакционните нагласи на „Труд” и на притежаваните от Делян Пеевски издания. Приликата се изразява в аналогична политика на остри медийни атаки срещу избран кръг от граждански, политически и бизнес субекти. Видимите евентуални обяснения за подобно редакционно единомислие са индиректни – принадлежността на Блъсков и Пеевски към общо издателско сдружение (Български медиен съюз) в близкото минало, историята на собствеността на „Телеграф” и „Монитор” (виж съответните профили в настоящото изследване) и използването на една и съща печатница (чийто краен собственик е офшорно дружество).

 

 

Редакционна политика

 

Анализ на заглавията от първите страници

Историята на вестник „Труд”, най-дълголетното издание сред водещите всекидневници, протича през различни политически периоди и новинарски школи. Сред промените, през които „Труд” успешно преминава от 1946 г. досега, е преходът от държавна цензура към медийна комерсиализация. Най-съществената трансформация, белязала съвременния облик на изданието, се случва през 90-те години, когато вестникът, вече в частни ръце, се преобразява съдържателно и стилистично и се преформатира в таблоиден размер. Актуалното оформление на началната страница се вписва в доминиращия модел на всекидневниците в страната – ударно централно заглавие с кратки въвеждащи параграфи и палитра от допълващи препратки. Това, което отличава изданието от масовия шаблон, е практиката да излага редакционно мнение на самата първа страница. Така медията едновременно потопява читателя в наситено информационно пространство (средно почти осем заглавия) и задава насока за прочит.

 

Първите страници на в. „Труд“: 1 май 2017 − 30 април 2018

общ брой информационни единици (заглавия): 2722
среден брой заглавия на първа страница: 7,8

 

Теми и герои

В ранните си броеве от преди седем десетилетия вестникът редовно помества портрета на комунистическия вожд и министър-председател на НРБ Георги Димитров. Днес изданието отразява най-често думите, лика и делата на премиера Бойко Борисов. „Трудовите хора” от времето на социализма са заменени от управляващата класа. След Борисов с най-голяма интензивност тя е онагледявана от столичния градоначалник Йорданка Фандъкова и президента Румен Радев. Сред често срещаните субекти на първа страница попадат също така чуждестранни държавни глави (предимно Владимир Путин и Доналд Тръмп), партии (ГЕРБ и БСП), КАТ, представители на изпълнителната и законодателната власт, председателят на ВКС Лозан Панов, кметове, общини, групи граждани и др. Друг тематичен пласт обхваща участници в криминални събития и инциденти, както и лица от българския и международен шоубизнес, но без значими количествени натрупвания на отделни имена. Характерна черта на изданието е публикуването на снимка на журналиста, който списва редакционния коментар за деня, както и на гост-авторите на рубрики и материали. Подобно уважително отношение към авторството отличава „Труд” от конкурентните издания – поне що се отнася до територията на първите страници – и отговаря на желанието на читателите да свързват името на журналиста с визия за него.¹

 

 

Групирането на заглавията в тематични области показва, че „Труд” е сред вестниците, които отделят най-висок процент на послания от обществено-политически характер – тази метакатегория достига 85% от централните заглавия. Втора по количествени натрупвания е нишата на по-„леките” новини с развлекателен профил (13%). Тяхната концентрация е преди всичко в съботните и неделни броеве. В делнични дни по-значими допълващи анонси са тези, които препращат към престъпления и инциденти, както и към международната политическа сцена.

 

 

 

Дневният ред на медията се допълва от новини за времето и природни стихии, болести, спорт и религия. Всъщност в масовата преса, включително в „Труд”, наблюдаваме често възпроизвеждан пакет от сходни магазинни теми, макар и с известна разлика в пропорциите и нюансите. Специфичен за „Труд” е интересът към зодии и хороскопи (2% от общия масив от заглавия). Астроложката Алена има запазена рубрика във вестника през наблюдавания период, което я превръща в един от редовните персонажи на първа страница (в регистрираните заглавия името й се среща толкова често, колкото и това на руския президент например). Нещо повече – в медийния свят на „Труд” аспектите между планетите понякога се използват като инструмент за политически послания, включително под формата на водещи заглавия („Вотът на недоверие обречен на неуспех” или „Макрон, Борисов и Радев да не подписват договори” – заради ретрограден Меркурий или поради други астрологични особености). В развлекателно-комерсиалната си ниша изданието разработва също така теми като оръжия, автомобили, здравословно хранене. В крайна сметка медийната оферта на „Труд” е максимално конвертируема, съчетаваща стереотипни предпочитания и на мъжката и на женската част от публиката.

 

Изразено отношение

„Труд” е сред вестниците с висока степен на оценъчност в акцентите на първа страница. В същото време във водещите си заглавия изданието демонстрира поразителна балансираност в употребата на одобрителни и осъдителни внушения. Дали този паритет е резултат от редакционен стремеж за плурализъм на оценките спрямо едни и същи субекти, или пък е показателен за медийно маркиране на добри и лоши герои? Анализът на съдържанието свидетелства и за двете тенденции.

 

 

Главният протагонист през наблюдавания период безспорно е Бойко Борисов. Премиерът е централен източник на политически послания, а образът му – редовна илюстрация към анонси, сочещи позитивни развития за страната. Налага се внушението, че министър-председателят е лицето и двигателят на прогреса и справедливостта в държавата, без да е необходимо да се стига до крайни хвалебствия в медийното рамкиране. Думите на Борисов сами задават рамката и се превръщат в заглавия, включително водещи („Обединяваме Балканите скромно, без да се хвалим”, „Развиваме икономиката си, докато по света се води война”, „Лидери сме в борбата срещу контрабандата”). Освен това, премиерът „зове за мир”, „с бързата си реакция спира бунтове”, раздава милиони на училищата. Междувременно получава аплодисменти и отличия както от европейски лидери, така и от български граждани („Борисов стана „ангел на благодарността”), а в летен понеделнишки брой дори придава допълнителна стойност на първата страница на вестника с изпъчените си голи гърди след партия тенис.

 

Когато обектът в заглавията са властта (в повечето случаи се подразбира през сумарно „те” или „ние”) или правителството, е налице аналогична благоразположеност. Симпатиите към правителството са изразени още при сформирането му („Кабинетът „Борисов 3” под знака на партньорство и експертиза”). За разлика от почти безупречната визия на премиера обаче, образът на властта, държавата и на отделни институции е в по-голяма степен нехомогенен и не изцяло положителен. Изданието не остава безкритично, особено към колективни субекти и институции. Най-малко задръжки вестникът демонстрира спрямо МВР и КАТ, които обвързва с лъжа, корупция и неефективност („МВР лъже за жертвите на пътя”, „КАТ пилее 8 млн. лв., за да ни дебне с камери”). Здравната система в страната също е предмет на осъдителни заглавия, отнасящи се за злоупотреби в НЗОК, схеми с лекарства, безстопанственост и далавери в болници и др.

 

 

Интересна част от редакционната политика на медията е отношението към общини и кметове. На първо място прави впечатление, че „Труд” е всекидневникът, който отделя на първата си страница най-концентрирано внимание на Столична община и конкретно на кмета Фандъкова. Заглавията в този случай са отчетливо положителни. Вестникът лансира привлекателни перспективи пред града и регистрира добри практики и постижения (модерен град, нови еколинии, ремонт на детски градини и училища, солидни инвестиции, средства за нови детски площадки и т.н.). Столичният кмет пък е най-изобразяваната фигура след премиера и президента. Запечатаните сцени на политически пиар са разнообразни – Йорданка Фандъкова открива нови велоалеи, прави първа копка на метрото, представя нови екоавтобуси, инспектира ремонти, поднася венци, окичва с отличия и самата тя получава отличия, разглежда изложби, пали огън на мира, помага на деца. Цветя, балони и лъчезарни усмивки подсилват позитивната визия. Изданието подпечатва кавалерските си симпатии към Фандъкова и чрез подарък за рождения й ден, връчен от главния редактор и документиран в снимка („Черешови фиданки подари „Труд” на Фандъкова”). В епизодични случаи първата страница на вестника препраща към позитивно звучащи интервюта с представители на Община Варна, а кметове на по-малки градове огласяват ведри и мъдри послания („Кметът трябва да е визионер”, „Кметът трябва разумно да харчи парите на гражданите”, „Имам трудната мисия да върна младите”).

 

Диаметрално противоположни са нагласите спрямо кмета на район „Младост” в София Десислава Иванчева. Месеци преди показния арест на Иванчева „Труд” заявява открит негативизъм срещу нея („пълен провал на кметицата на „Младост”, „Кметицата на „Младост” рекетира инвеститори”). Задържането й се превръща във водеща новина и изблик на задоволство („Хванаха я!”), а в следващ брой пък централна фотография е кадър на заподозряната (заедно със зам.-кмета на района, също арестувана) с отблъскващо изкривени лицеви черти – похвати на жълтата преса, които са ексклузивна практика за изданието през наблюдавания период.

 

Що се отнася до партийните формации, на преден план се появяват единствено ГЕРБ и БСП. Когато двете партии са представени като взаимно конфронтиращи се, изданието обикновено включва и двете страни. При БСП обаче е налице лек превес на критичните и иронични нотки, докато образът на ГЕРБ е плод на балансиран редакционен подход – изразители на оценка към управляващата формация са както нейни представители, така също опоненти и коментатори, допуска се и критика от страна на медията.

 

Президентът Радев попада в групата на положителните герои, макар че медийният му ореол съдържа и сенчести страни. Основен инструмент за изграждане на позитивна визия е собствената му реторическа и визуална поза на решителност („Ако ГЕРБ търсят битка с мен, ще я получат”). Фотографското представяне на Радев е както в дипломатически и властови контекст, така и в неофициална обстановка. В същото време президентът участва в обмен на нападки с други властови фигури (например с премиера), в резултат на което акумулира неодобрение. Положителното медийно рамкиране рязко се пропуква и когато позицията на Радев не съответства на политиката на вестника (виж по-долу).

 

Отношението към ЕС е нееднозначно. От една страна, са налице позитивно звучащи послания за политиките на Съюза, включително в контекста на Българското председателство на Съвета на ЕС („нови работни места”, „мерки за намаляване на парниковите емисии”, „чиста природа”). От друга страна, ЕС е обект на порицание („външната политика на ЕС се провали”), а сумарният образ „Европа” в някои случаи се свързва с неприятни асоциации („боклуците на Европа”, „живот второ качество” – във връзка с качеството на хранителните продукти, които западни компании пласират в страната).

 

„Любим” персонаж на „Труд” са т.нар. еколози и „зелени”. Този групов субект включва активисти от партия „Зелените”, но и по-широк кръг от граждани и формации в защита на екологични каузи и срещу застрояването на природни зони. Именно те са централният злодей на първите страници на вестника. Образът им се гради чрез стратегия на разобличаване и принизяване („зелени рекетьори”, „шантажират”, „екодалавера”, „зелената мафия”, „екоталибани”, „зелена провокация”, „лъжа” и т.н.). Този режим на отразяване е устойчив и напоителeн през целия период на наблюдение. Кулминацията е във водещото заглавие „Як ритник заби кабинетът в зелените задници”, придружено от редакционна позиция в същия дух („Повишени емисии на зелена воня”), подписана от главния редактор Петьо Блъсков. Крайъгълната тема визира промените в плана на управление на Национален парк „Пирин” с цел строителство на втори кабинков лифт в ски зоната на Банско. Изданието директно защитава необходимостта от втори лифт и инвестиции в района. Освен агресивната реторика срещу противниците на промените медията задейства и допълнителен тактически арсенал – положителен образ на община Банско и на българския туризъм, представяне на позицията на банскалии, които „искат втори лифт”, открита редакционна ангажираност и даване на насоки как да се подкрепи петиция в подкрепа на съоръжението.

 

Праволинейната атака на медията срещу „зелените”, не само по казуса с Банско, се оказва с висок заряд и в определени моменти ключова за редакционния тон спрямо представители на властта. Благоразположението към президента Радев например рязко изстива след ветото на държавния глава върху промените в Закона за опазване на околната среда („Румен Радев срещу гражданите, бизнеса и правото”). Изостря си е отношението към властта като цяло („Държавата официално призна, че има екорекет, и пак клекна на зелените”). Най-премерен в подобни случаи е тонът спрямо премиера, който е представен като жертва („Борисов в капана на „зелените” и тройната коалиция”).

 

В клуба на антигероите попада и вече бившият директор на НДК Мирослав Боршош, а осъдителният тон срещу него нееднократно се разгръща във водеща новина („Боршош и компания брулят здраво ремонта на НДК”). Сред второстепенните отрицателни персонажи от първите страници на вестника са: депутатът и бизнесмен Веселин Марешки („новото острие на задкулисието”, „афера с лекарства”); председателят на ВКС Лозан Панов („поставил се е над закона”, „новият хибриден политически проект на олигархията”, „пречка за борбата с корупцията”) заедно със съпругата си („бухалката на Бети Панова”, „тъмната сянка на Бети над Лозан Панов”); Христо Иванов („операция „Закопаване”, „агентурата на Сорос с поредната купчина пари”); издателят Иво Прокопиев („пропадането на Прокопиев”, „и пак зарида капиталец бледен”); бившият министър Меглена Кунева („Кунева пак намаза”). Ударната вълна срещу нехаресваните субекти обикновено си служи с еднотипна реторика, а понякога подрежда повечето от тях в обща схема на греховност. Най-острите заглавия обикновено препращат към публикации без посочен автор в рубрики като „разследването на „Труд” или „анализът на „Труд”. В други случаи пък флагман на атаката е самият главен редактор.

 

„Труд” е сред изданията, които от първата си страница демонстрират твърда позиция спрямо избрани участници в медийния пазар. Както и при „Телеграф” и „Монитор”, и тук обект на негативизъм, но с по-слаба интензивност, са Иво Прокопиев и медийната група, на която е съсобственик („Зеленото лицемерие отгледано в „Икономедиа”). Налице са и инцидентни критики спрямо bTV („Как bTV обслужи Кунева”) и БНТ („Милионерите от „Динакорд” отгледани от Боршош и БНТ”). Критиката на вестника излиза и извън границите на местния медиен терен („The Guardian в капана на българската зелена мафия”). Както става ясно, изразеното отрицателно отношение всъщност е атака към медийното „отглеждане” и „обслужване” на фигури, които са сериозен трън в редакционния поглед на „Труд”. Налага се впечатлението, че става въпрос за противопоставяне на различни медийни култури, или поне на медийно-политически кръгове. Според ценностната ориентация на „Труд” за обществената телевизия все пак има и лъч светлина („Каменаров ще дисциплинира БНТ”).

 

Редакционните нагласи на „Труд” включват и склонност към консервативни позиции. Те излизат на повърхността най-видимо в полемиката около т.нар. Истанбулска конвенция. Вестникът е на страната на публичните гласове, които приравняват смисъла на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие до въвеждането на „трети пол” и опасен „джендъризъм” („Не дадем ли отпор за третия пол, Европа ще се погуби”, „С джендъризма нахлува налудничавото”). В реториката по темата изданието използва мачистка ирония („Третият пол клати Корнелия Нинова”) и припомня религиозни фундаменти („Не прави сделка с Лукавия”, „Запомнете: мъж и жена ги сътвори”). Паралелно с аргументите от Стария завет на първите страници на изданието срещаме и стереотипни заглавия за циганите и престъпността („Циганка удушила баба заради 5 лв.”, „Младоженци убити от циганин без книжка”). Полът и етническите наклонности не подлежат на разклащане, убеждава читателите си „Труд”.

 

ТРУД

 

Общ профил: национален всекидневник със сериозна доминация на политически новини от страната и с приоритет върху високите етажи на властта и политическото статукво; балансирана употреба на отрицателни и положителни оценки, но не непременно към едни и същи субекти; активна и праволинейна редакционна ангажираност по избрани теми от обществено значение (първостепенен интерес към инвестиции и строителство в природни зони).
Отношение към управляващите: предимно положително към властта като цяло, положително към министър-председателя; положително към кмета на София и Столична община; предимно положително към президента; смесено към водещата партия ГЕРБ.
Отношение към ЕС: нееднозначно.
Отношение към бизнес субекти: открита ангажираност в защита на инвестиционни интереси в ски курорт Банско; положително към Първа инвестиционна банка; позитивно звучащи заглавия за „Елпром Троян”; споменаване на Уникредит Булбанк в негативен контекст.
Отношение към други медии и конкуренти: отрицателно към Иво Прокопиев и „Икономедиа”; единични случаи на отрицателно отношение към bTV и БНТ; положително към Делян Пеевски (преди всичко в контекста на темата „КТБ” и предложенията за промени в Закона за банковата несъстоятелност).

 

¹Виж резултатите от изследването с фокус групи на агенция „Маркет Линкс” за целите на проекта.