Зависимости на светло

Росен Босев
След дълги години битка за публичност на собствеността на печатните издания през 2010 г. бяха приети законодателни промени, които задължаваха всеки издател на вестник да декларира пред Министерството на културата кой е крайният собственик на дружеството. Такава информация трябва да се появява и в първия брой на самото издание за всяка година.

 

Осем години след тези промени тази информация е недостатъчна за читателите да разберат, дали когато четат едно издание, публикациите няма да са мотивирани от интересите на издателя му – било то бизнес или политически. В борба за оцеляване все повече издания правят компромис с редакционната независимост и се поставят в услуга на този, който позволява участието им в стопанския оборот да продължи. Това може да е държавата, която отсрочва публични задължения при неравни условия. Или пък държавата, която неравномерно разпределя средствата за реклама или европейски фондове. Може и да е политическа сила, която насочва предизборния си бюджет към любими медии, купувайки по този начин добро отношение впоследствие. Може и да е услужлив хазаин, който помага редакцията да не остане на улицата. И още с по-голяма сила – печатница с неясен собственик, който проявява разбиране, когато изданието няма възможност да си плати една от най-скъпите части от продукцията на вестниците – печата, а в замяна получава добро отношение. Не на последно място отчитаме и задълженията, които собствениците и техните бизнеси имат към банкови и финансови институции.

 

Ето защо в рамките на изследването се опитахме да дадем публичност именно на тези зависимости. В никакъв случай не сме тръгвали с презумпцията, че те задължително са нещо лошо, напротив. Тази информация трябва да бъде пресечена с другата част на изследването – на съдържанието, за да даде отговор на въпроса дали тези факти влияят на съдържанието.

 

Картината, която се откри, показва, че в по-голямата си част българските издатели имат и други бизнеси в най-различни сфери.

 

Ето само няколко примера:

 

Изцяло в сферата на неизвестното са бизнес интересите на най-голямата медийна група – на депутата Делян Пеевски. В декларациите си пред Сметната палата и Комисията за противодействие на корупцията и незаконно придобитото имущество той декларира участия в различни търговски дружества в чужбина. Именно през тези дружества той генерира десетки милиони приходи като физическо лице през последните години. Къде са регистрирани те и какъв е предметът им на дейност е абсолютна загадка.

 

Издателят на „24 часа“ („168 часа“ ЕООД, която издава и седмичника „168 часа”, който също е част от изследването) Венелина Гочева е единствената в изследването, която няма участия в други бизнес сфери.

 

Иво Прокопиев и Теодор Захов, които са собственици на „Икономедиа“, имат интереси във възобновяемите енергийни източници, недвижимите имоти и интернет технологиите.
Издателят на „Сега“ Сашо Дончев има интереси в недвижимите имоти и енергетиката.

 

Собственикът на „Труд“ Петьо Блъсков и неговият баща, който е главен редактор на изданието, се занимават със строителство, което се финансира предимно от една банка, а в някои от случаите имотите, върху които се строи, са придобити от Столична община.

 

Общо 7 от 10 издания се печатат в печатница „София принт инвестмънт“, която е построена със средства от фалиралата КТБ и е собственост на офшорно дружество.

 

Това е малка част от информацията, събрана в рамките на изследването. Тя се базира единствено на официални и общодостъпни източници и е лесна за проверка.