Рекламният вестникарски пазар

Весислава Антонова

 

Да се анализира пазарът на печатни медии не е лесна задача. Причините за това са две. На първо място е фактът, че липсва обективна информация относно отпечатания и продаден тираж на изданията. Повече от 15 години на пазара не функционира независим орган – “Одит бюро по тиражите” (виж карето в края на текста), който да следи в какви бройки реално се отпечатват и продават вестниците.

 

Другият проблем е липсата на публични надеждни данни за обема на приходите от реклама. Финансовите отчети са общодостъпни в търговския регистър, но в тях тази информация лесно може да бъде скрита.

 

Така в крайна сметка потърпевши от липсата на тази информация са рекламодателите и рекламните агенции, а оттам и самите издатели.

 

Когато към това прибавим и факта, че от пазара на печатни медии се оттеглиха всички чуждестранни инвеститори, картината става още по мрачна и ясно показва, че секторът става все по-неатрактивен от бизнес гледна точка.

 

Как изглежда рекламният пазар

 

Рекламният пазар в България през 2017 г. е нараснал с 8%, като най-голям дял от медиа микса продължава да държи телевизията с близо 60%, показват данни на Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА), а очакванията на организацията са инвестициите да продължат да се увеличават и през тази година.

 

 

Информацията в годишния доклад на БАКА е събрана от български медии и медиа агенции, които са предоставили информация за инвестициите през 2017 г. по различните информационни канали.

 

Според данните през 2017 г. рекламният пазар в страната достига близо 370.3 млн. лв. нетни инвестиции, което представлява годишен ръст от 8% в сравнение с предходната 2016 г. Телевизията традиционно държи най-голям дял, който се равнява на 220,2 млн. лв. нетни вложения, или с 8% повече в сравнение с 2016 г.

 

Причините за това според БАКА са, че, от една страна, българските телевизии се радват на голяма гледаемост, която според изследвания на двете пийпълметрични системи – ГАРБ и Nielsen Admosphere България – е средно 3 часа и 15 минути на ден. Телевизията продължава да бъде и евтина медиа въпреки инфлацията. Най-силните категории рекламодатели в телевизия в страната са фармацевтичният сектор и този на бързооборотните стоки и козметиката. През 2017 г. телевизията отчита 13% нетна инфлация.

 

По принцип точният обем на рекламния пазар се пресмята трудно, защото няма един обективен източник за всички маркетингови инвестиции, така че на конкретните данни за вложените пари трябва да се гледа с известни резерви. Подобни изследвания са ценни, защото, ако се провеждат по една и съща методика, са показателни за тенденциите на пазара – разпределенията вътре в него, ръст/спад и др.

 

На „Форум на комуникационната индустрия“ в началото на 2018 г. бяха представени и данни за инвестициите в онлайн реклама, които според проучването им, при което платформите Facebook и Google заемат 50% дял, се равняват на 75.1 млн. лв. за 2017 г. , или с 16% повече от 2016 г. и 10% инфлация на цените. Делът на дигиталната реклама от медиа микса пък е 20%.

 

Данните на БАКА се различават от представената в края на април 2018 г. информация от „IAB България“, според която нетните инвестиции в онлайн реклама достигат за първи път 106.1 млн. лв. за 2017 г., което е с 16% повече спрямо 2016 г. Изследванията на организацията са изготвени на база представителна извадка на 24 от най-големите медийни компании и рекламни агенции в страната през 2017 г., като за по-точно сравнение се събира информация за две години назад.

 

Как изглежда печатният пазар на този фон? Печатната реклама отбелязва най-сериозен спад (-35%) през 2016 г. дори в брутни обеми по данни на медийната агенция „Пиеро 97“, която в анализите си използва данни на ГАРБ. Ако през 2015 г. привлечените инвестиции от хартиените издания са били 141 млн. лв., то през 2016 те вече са спаднали до 91 млн. лв. Докладът на „Пиеро 97“ отбелязва, че през 2016 г. са спрели да излизат няколко издания – вестниците „Всеки ден“, „7 дни спорт“, „Новинар“ и списание „Тема“. На тяхно място въпреки свиващите се перспективи пред печатната реклама са се появили пет нови списания и един седмичен вестник.

 

През следващата 2017 г. спадът в рекламните инвестиции продължава и в пресата е 17% според Българската асоциация на рекламните и комуникационни агенции (БАКА), като в парично изражение те са достигнали нивото от 15.1 млн. лв. (за 2017 г.) Списанията отчитат спад от 23%, докато рекламните постъпления във вестниците са намалели с 14%, а общият им дял от медиа микса е 4% в сравнение с предходната година.

 

Според представените прогнозни данни на БАКА за 2018 г. рекламният пазар в България ще продължава да расте, като дигиталните канали ще отчитат най-голям темп. А пазарът на печатни медии ще запази нивото си и няма да отчете ръст.

 

Детайлно за рекламодателите

 

Ако трябва по-детайлно да се анализират направените рекламни инвестиции в печатни медии по индустрии, то най-голямо впечатление в данните прави, че не само за изследваните десет издания в настоящия проект, но за печатните медии въобще най-голям инвеститор се явяват собствените им издатели, според данни на агенция ГАРБ.

 

 

Това обаче едва ли са реални инвестиции предвид факта, че мониторинговите данни изчисляват рекламите като използват официалните тарифи на медиите и отчитат всяка форма, без да правят разлика между бартери, автореклами и възможни отстъпки. Напълно възможно е посочените инвестиции от издателствата да не са реални, а да става дума за автореклама. На второ място по направени рекламни инвестиции е ритейл индустрията – секторът на бързооборотните стоки, следвани от фармацевтичната индустрия, хоби, мода спорт, а на пето място са козметичните брандове.

 

„24 часа“, „България днес“ и „168 часа“

 

Ярък пример за тази картина е „24 часа“, в който най-голям рекламодател (с 602.3 хил. лв.) е „Медийна група България холдинг“, която е част от структурата на фирмата издател на вестника. Съответно най голям инвеститор в другите издания от групата „България днес“ и „168 часа“ като рекламодател номер едно се явява отново издателят им – „Медийна група България холдинг“ и „Вестникарска група България“ според данните на ГАРБ.

 

Ако в периода януари–април 2016 г. в. „24 часа“ води по привлечени рекламни средства, то през същия период на 2017 г. изданието е на трето място, изместено от вестниците на депутата от ДПС Делян Пеевски – „Монитор“ и „Телеграф“.

 

На последно място по рекламни приходи сред десетте издания и през януари–април 2016 и през същия период на 2017 е „168 часа“ по данни на агенция ГАРБ. „България днес“, издание на „Медийна група България холдинг“, също е в края на класацията.

 

Любопитно е, че с рекламни инвестиции от 27 хил. лв. по данни на ГАРБ в изданието участва „Нова българска медийна група“ – холдинговата структура, през която депутатът от ДПС Делян Пеевски държеше медиите си, преди да преструктурира фирмите си.

 

Преди няколко години, още докато беше собственост на германската ВАЦ, „24 часа“ въведе принципа на „огледалната реклама“, т.е. продажбата на рекламни площи едновременно в две издания („Труд“ и „24 часа“ – бел. ред.). Затова, когато се гледат рекламните приходи на изданията в групата, трябва да се има предвид този принцип, който е запазен, и мониторингът няма как да отчете. Възможна е и продажбата на медийни пакети, които също затрудняват анализа и изчисляването на чистите рекламни приходи на изданията.

 

Освен за тази издателска група, пакетните договорки важат и за други.

 

„Телеграф“ и „Монитор“

 

Двете издания са водещи по рекламни приходи. И при тях както и при останалите изследвани издания водещ рекламодател се явява собствената им издателска компания „Нова българска медийна група“ с инвестиция от 495 679 лв. за периода януари–април 2017. Сред топ рекламодателите на изданията е и „К енд К електроникс“ ЕАД с вложения от 609 919 лв.

 

Компанията е свързана със собственика на медиите Делян Пеевски. „Техномаркет България“ оперира на българския пазар от 1992 г., като първоначално тогавашната компания майка „К енд К електроникс“ на Николай Китов и Христо Кусев внася електроника. Първият магазин под марката „Техномаркет Европа“ е отворен през 1999 г. През последните години контролът над „Техномаркет“ се смени няколко пъти – от фирми и хора, близки до Цветан Василев, през завръщането на Китов в групата със съдружници, до днес, когато основен акционер в нея е цигарената фабрика „Благоевград БТ“, близка до депутата Делян Пеевски. Като рекламодател в изданията, макар и с малък бюджет се появява радиогрупата BSS media group („Веселина“, „Витоша“, Magic FM, радио и телевизия The Voice), която също се счита, че е свързана с Пеевски. През януари–април 2017 радиогрупата е рекламирала за близо 48 хил. лв. по данни на ГАРБ.

 

„Стандарт“

 

„Стандарт“ заема осмо място по привлечени рекламни инвестиции, сред десетте изследвани издания. За разлика от другите вестници топрекламодател на изданието не е собствената му издателска група, а компанията за парфюми „Рехфан“ с вложени 27 221 лв. Следвана от „Технополис“ с инвестиция за януари–април 2017 от 23 215 лв., а на трето място като рекламодател се подрежда „Издателство Стандарт“. Наравно с „Труд“ и „Стандарт“ привлича често рекламни средства от Първа инвестиционна банка.

 

Интересно е, че изследването не засича рекламата на „Параходство – Български морски флот“ на Кирил Домусчиев, която стои на челото на всеки брой на „Стандарт“.

 

„Труд“

 

В периода януари–април 2017 г. като най-голям рекламодател в „Труд“ по данни на ГАРБ е класирана „Медийна Група България Холдинг“ с вложения от 728 622 лв. На второ място като рекламодател в групата участва Първа инвестиционна банка с вложения за първите четири месеца на 2017 г. от 101 136 лв.

 

„Сега“

 

В мониторинговите данни на ГАРБ за януари–април 2017 г. като най-голям рекламодател във вестник „Сега” на първо място се подрежда „Овергаз” със 165 760 лв. Изданието е на предпоследно, девето, място по рекламни приходи сред изследваните печатни медии. През същия период на 2016 г. картината е подобна, като „Овергаз” е инвестирала 165 298 лв. в „Сега”. На второ място като рекламодател в изданието се появява „ИНТЕР КЛИП“ ЕООД (ДАКСИ БЪЛГАРИЯ).

 

„Капитал“

 

При „Капитал”, както и при останалите издания, рекламодател номер едно е „Икономедиа” – издателя на седмичника. Сред големите рекламодатели в изданието са автомобилни компании, телекоми и фондация „Америка за България”. Капитал е на шесто място по привлечени рекламни инвестиции в периода януари–април 2017 г., по данни на ГАРБ, с привлечени 445 600 лв. за първите четири месеца на миналата година.

 

„Уикенд“

 

Сред изследваните десет издания „Уикенд“ се нарежда на пето място по привлечени рекламни инвестиции през 2017 г. Най-големият рекламодател в изданието е „Зонафарма” с „Флекс комплекс крем” за възстановяване на ставни повърхности, с вложени 73 774 лв. Следват го хранителните добавки BEVARED с бюджет от 58 200 лв. На трето място е свързаната с Делян Пеевски „К енд К електроникс“ ЕАД („Техномаркет”). Сред рекламодателите на сензационното издание е и друга близка до Пеевски компания за млечни продукти – Lacrima и „Технополис”.

 

Губещият вестникарски бизнес

 

Вестниците са все по-губещ бизнес и това се вижда както от данните за рекламните инвестиции (виж графиките), също и от финансовите им отчети, които съдържат данни за приходите, печалбата/загубата им. Според данните на агенция ГАРБ за 2017 г. нищо във вестникарската индустрия не предполага обръщане на тенденцията. За 2016-а се вижда, че най-голямата група по парични обороти е притежаваната от Делян Пеевски („Телеграф“, „Монитор“, „Политика“, „Меридиан мач“). Според данните на мониторинговата агенция ГАРБ през 2017 г. „Монитор“ и „Телеграф“ оглавяват класацията за най-много привлечени рекламни инвестиции по официални данни на компанията. На трета позиция след тях е “24 часа“. През 2016 г. класацията е обърната, като на първо място по реализирани рекламни приходи е „24 часа”, следван отново от „Монитор” и „Телеграф” (виж таблицата).

 

Групата на „24 часа“ и „168 часа“ за разлика от „Монитор” и „Телеграф” показва оперативна загуба и отрицателен паричен поток от 4 млн. лв. за 2016 г. Дори доскорошната „машина за пари“, жълтия седмичник „Уикенд“, от 1.2 млн. печалба през 2014-а две години по-късно вече е на 0.5 млн. загуба. Изданието е и на опашката по направени рекламни вложения.

 

Когато говорим за рекламни приходи, важно е да имаме предвид, че ГАРБ ги изчислява на базата на официалните рекламни тарифи на изданията. Тези числа обаче не отразяват реалния ръст на пазара. Разминаването между брутните стойности на рекламните инвестиции и реално вложените пари е близо 75% по изчисления на медиа агенциите. Това е така заради търговските отстъпки, които медиите правят на рекламодателите. Въпреки тази уговорка докладът все пак дава ориентир каква е картината на рекламния пазар в страната.

 

Повечето вестникарски издателства на изследваните печатни медии отчитат оперативни загуби и влошаващи се резултати. Някои – като това на депутата Делян Пеевски, трупат задължения. В неговия случай – към доставчици, предприятия в групата и в графата „Други“. Сумарно издателството на народния представител от ДПС дължи в рамките на година около 160% от общия приход на изданията си.

 

На четвърто място по привлечени рекламни инвестиции и през 2016 и през отчетените четири месеца (януари–април) на 2017 остава вестник „Труд”, като запазва нивото на направените рекламни вложения. Това обаче не отменя факта, че по финансов отчет изданието има задлъжняване към персонала, в данъчни и осигурителни плащания.

 

Фундаменталните причини зад икономическите резултати в сектора са спадащите продажби на хартиени издания и прехвърлянето на рекламодателите в онлайн рекламата. Никой от „традиционните“ издатели (с изключение на „Икономедиа“, издателят на „Капитал“ и „Дневник“) не успява да генерира значими дигитални приходи, за да компенсира поне частично загубите от хартиения бизнес. Това обяснява липсата на стратегически инвеститори в сектора. Фактът, че повечето издания продължават да съществуват, показва, че допълващото им финансиране е непазарно.

 

След световната финансова криза през 2008 г., когато започна сериозният спад на рекламните инвестиции в преса, нещата се сриват все повече. Другата ключова година на сериозен спад в рекламните обеми е 2016 г., когато рекламните приходи в преса са се свили с 35% (виж графиката). През 2017 отрицателният тренд се затвърждава. Данните за свиващия се рекламен пазар са показателни, че този тип приход съвсем не е достатъчен за издръжката на голяма част от издателските вестникарски групи.

 

Тези факти красноречиво показват, че на обществото е нужна информация откъде реално идват парите, с които се издържат печатните медии. Само така читателите ще могат да отсъждат как финансовите интереси се отразяват на обективността на поднесената информация.

 

Например що се отнася до вестник „Капитал” и другите издания на „Икономедиа“, липсващите средства, които компенсират оперативната загуба от издателска дейност, през следващите три години (2018–2020) ще бъдат попълнени с финансиране от фондация „Америка за България“. Безвъзмездната помощ възлиза на 7% от приходите и не обвързва редакционната политика, подобен процес лесно може да бъде разпознат от читателите на изданието.

 

От бизнес гледна точка има два основни тренда, които се отразиха на рекламния вестникарски пазар през последните години. Ожесточената конкуренция между двете най-големи медийни групи – тази около Nova и bTV, свали изключително много цената на рекламното време в България. Това направи телевизията изключително изгодна и промени рязко разпределението на рекламните инвестиции между различните типове медии.

 

Според медийните агенции на пазара, нетните медийни инвестиции нарастват в резултат основно от телевизионната и онлайн реклама. Това са и двете медии (телевизия и онлайн медии – бел. ред.), които подлежат на измерване за разлика от вестникарския пазар. Представителите на рекламните и медиа агенциите обръщат внимание, че вестниците и списанията са в криза в резултат от пренасочването на аудиторията към интернет, масовото „пожълтяване“ на съдържанието (с малки изключения) и сериозния спад в тиражите, които по принцип никога не са били публични.

 

Ако си припомним аргументите на собствениците на двете телевизии – американската компания CME (собственик на bTV) и шведската MTG (собственик на “Нова тв”), да купят компании в България, те бяха следните: тукашният рекламен пазар, но за жалост само на хартия, даваше надежда, че ще расте. Рекламните инвестиции на глава от населението в България бяха над десет пъти по-ниски, отколкото на развитите пазари. Комбинацията от кризата след 2008 г. и засилената конкуренция между двете групи обаче замрази очаквания огромен ръст. Цените на телевизионна реклама се увеличиха, и то с малко, за първи път през 2017 г. Евтиното време накара рекламодателите да увеличат инвестициите си в телевизия и основните потърпевши от това бяха печатните медии. Техният дял в целия микс глобално намалява, но в България загубите са по-големи, дори сравнени с други източноевропейски държави. В същото време увеличението на рекламните инвестиции така и не се случва с очаквания темп. Според последния отчет на CME – собственика на bTV, рекламните разходи на глава от населението в България са 26.8 долара срещу 77.4 долара в Чехия и 376 в западноевропейските пазари.

 

Откъде идват заплахите

 

Промяната в рекламния микс направи почти всички печатни медии губещи, а заради ниските цени на рекламата телевизиите станаха непривлекателни от инвестиционна гледна точка. Пренасочването към телевизия не беше единственият проблем за печатния пазар. Засилването на дигиталната реклама допълнително обезкърви вестниците и списанията. В същото време това не помогна особено на дигиталните медии. Както в глобален мащаб, така и в България сериозна част от рекламата онлайн отива в Google и Facebook. Нещо повече – заради глобалната конкуренция и огромното предлагане на съдържание нейната цена е изключително ниска. Това прави баланса на инвеститорите в онлайн медии също много несигурен.

 

Един от най-големите парадокси на българския медиен пазар е, че въпреки намаляващите приходи и отрицателни баланси за сериозна част от заглавията те не намаляват с толкова, колкото би се очаквало предвид намалените приходи. По данни на Националния статистически институт през 2010 г. в България са се издавали 60 всекидневника, а през 2016 – 44. Статистиката не отчита броя на онлайн медиите, но е напълно логично да се предположи, че те са се увеличили сериозно през този период. Накратко, въпреки спада в приходите много заглавия оцеляват.

 

Модели на финансиране

 

Някои медии (като например „Стършел“ и изданията на „Икономедиа“) получават финансиране от фондации като „Америка за България“ или грантовете на Google („Капитал“, „24 часа“). Тези пари обаче се дават открито (в случая на „Икономедиа“ са около 7% от приходите й) и нямат влияние върху редакционната политика.

 

Проблемът е другаде. Сериозна част от „старите медии“ и някои от новите заместиха рекламните приходи с продажба на съдържание.

 

 

Банковото кредитиране е другият инструмент за финансиране на послушни медии, който стана особено популярен с КТБ. Три фирми, свързани с банкера Цветан Василев, които са сред едрите кредитополучатели от КТБ – „Сайга консулт“, „Булит 2007“ и „БГ корпорейшън“, са отпуснали общо 34 млн. лв. към фирмите, които издават „24 часа“, „Труд“, „Преса“, „Тема“, „Струма“, сайта blitz.bg и т.н. Въпреки че формалният контрол на финансиращите дружества е бил у банкера, по думите на един от издателите бенефициенти полученият заем представлявал „акционерното участие на Пеевски“.

 

КТБ обаче не е единствената банка, която финансира медии. Сделката, чрез която в средата на декември 2015 г. Петьо Блъсков придоби вестник „Труд“ от Венелина Гочева, е с кредит от Първа инвестиционна банка. Това става ясно от договор за залог на търговското предприятие на „Труд медиа“, подаден пред Агенцията по вписванията. Дружеството, чрез което стана прехвърлянето, заедно с марките „Труд“, „Дневен Труд“, „Жълт Труд“, „Седмичен Труд“, „Нощен Труд“ е било заложено срещу 3.7 млн. евро кредит, които ПИБ е отпуснала на „Блъсков медиа“. В момента „Труд“ е един от най-ревностните защитници на идеята за втора кабинка на Банско и громи природозащитниците, с които води война мажоритарният собственик на банката.

 

И за да бъде ситуацията наистина сложна, към купувачите на съдържание директно се включва и държавата с парите от еврофондовете. 6.6 млн. лв. е сумата, която в рамките само на осем месеца (от 1 януари до 31 август 2017 г.) е платила държавата на 25 регионални и национални радио- и телевизионни групи. До 2016 година държавата можеше да се договаря пряко с радио- и телевизионните оператори и да им дава средства от европейските програми с цел тяхната разгласа в ефира им. Затова и в регистъра, поддържан от Министерския съвет, за електронните медии – радио и телевизия, има прозрачност и отчетност. Тъй като за печатните медии до 2016 г. нямаше правила, не беше налична и отчетност и ако е имало финансиране по еврофондовете, то е ставало на тъмно. Или изобщо не е имало финансиране и това бе причина издателите на някои вестници публично и шумно да протестират. Сред тях са мениджърите на “24 часа”, “Стандарт”, “Труд”, “Преса” (докато излизаше, преди да спре през юли 2015 г.).

 

Истинската революция за печатните медии дойде чрез въвеждане на правила, приети през 2016 г. Към тях има методика за планиране и остойностяване на медийни кампании в печатни и онлайн медии. Това бе съвсем нов момент в маниера на работа с тези медии. Тоест, ако дотогава парите за електронни медии можеха лесно да се проследят, всички останали нямаше как. Те минаваха предимно през консорциуми заедно с медиа или PR агенции и така и не ставаше ясно какви средства и до коя медиа стигат. От една страна, следите се губеха и нямаше как да има публичен регистър за тези средства, от друга – често печатните издания бяха недоволни, че по-голям процент от договорените пари остават в агенциите посредници.

 

Отсега нататък при провеждането на процедура по ЗОП за кампании в печатни медии от изпълнителя на услугата ще се изисква да включи в офертата си договор или писмо за намерение с всяка конкретна медиа за изпълнение на конкретна поръчка, като в нея изданието се ангажира с брой публикации, страници, приложение или вложки за съответната програма. Предварително ще се съгласува и съдържанието на публикациите.

 

Любопитен момент е, че от печатните медии вече се изисква да предоставят данни за средногодишен тираж. Тъй като в България вече не съществува независим преброител (след затварянето на одит бюрото по тиражите), тези данни няма да има как да бъдат проверени, което значи, че подобна система ще е надпреварване по надлъгване. При планирането на кампании в онлайн издания пък следва да се спазва разпределение на ресурса спрямо обективни системи за измерване на посещаемостта – Gemius, Alexа и др. От изпълнителя на поръчката се изисква да предостави данни за посещаемостта на съответните медии, записани в медиа плана.

 

Наличието на правила беше възприето като добро начало. Спазването на правилата обаче е съвсем друга игра, в която, както знаем, българските институции са доста изобретателни. Разпределените от януари до август 2016 г. 6.6 млн. лв. очевидно са по новите правила. Остава в определен момент държавата да публикува отчет за даденото на печатни и онлайн медии. Засега в отчета от август 2016 г. фигурира само Книгоиздателска къща „Труд“ (част от „Вестникарска група България“, собственик на вестник “24 часа”), която е получила сума от 29 700 лв., за изработване и отпечатване на 30 000 броя антистрес книжки за оцветяване „Яко е да си еко“. Издателството е трябвало да разпространи отпечатаните книжки с националния тираж на вестник “24 часа” през август 2016 г. за сметка на изпълнителя. Освен това медията е била задължена да организира читателски конкурс и излъчване на победители от конкурса чрез томбола.

 

Пикът на държавното финансиране на медии беше през 2013 г., когато 32 млн. лв. европейски средства бяха раздадени за реклама на еврофондовете. От март 2015 до януари 2016 г. сумата бе три пъти по-малка – 11.4 млн. лв. Днес по темата има пълно затишие.

 

Накратко, медийният пазар все по-малко прилича на пазар, още по-малко медиен.

 

Българският вестникарски пазар по принцип има две лица. От светлата му страна са професионалните и качествени издания, които се опитват да печелят пари, като продават повече вестници и реклама в тях. Собствениците и журналистите в тези вестници знаят, че продажбите им зависят от доверието към медиите, затова интересите на читателите са на първо място. В тъмната страна на вестникарския пазар са изданията, които продават не тираж и реклами, а редакционното си съдържание. Тези издания съществуват противно на нормалната бизнес логика само защото собствениците им търгуват с влияние.

 

В краткосрочен план търговията с влияние носи някакви печалби на издателите, но в дългосрочен вреди много. Ощетени са всички хора, които разчитат да получават честна и обективна информация, за да си съставят мнение и да взимат решения какво да правят в работата си и живота като цяло. Злоупотребата с медийна власт ощетява също и всички останали медии, защото подкопава доверието към журналистиката.

 

Всички тези обективни фактори направиха българските медии неатрактивен бизнес както за международните, така и за българските стратегически или финансови инвеститори. Последва масова смяна на собствеността на медийния пазар в България, като от него се отдръпнаха повечето чужди инвеститори. На пазара на печатни медии не остана нито един.

 

През 2010 г. германската Westdeutsche Allgemeine Zeitung продаде най-голямата издателска група в България на група инвеститори с преобладаващи български представители.

 

През 2011 г. шведската медийна група Bonnier продаде в. „Пари“ на най-голямата група за икономически медии „Икономедиа“.

 

През 2013 г. шведската група Sanoma Magazines International се изтегли от пазара след няколко трудни години за бизнеса си. Групата продаде онлайн медиите си, обединени в „Нет инфо“, на Радосвет Радев – собственик на първото частно радио в България – „Дарик“. Бизнесът със списанията, част от който са Cosmopolitan, ELLE, Harper’s Bazaar, Men’s Health, National Geographic, „Блясък“ и др., остана в ръцете на българските съдружници на Sanoma – Красимир и Димитър Друмеви. Така изданията останаха в ръцете на местни играчи.

 

С днешна дата те са със сериозно разклатен бизнес модел и неясно бъдеще.

 

Одит бюро по тиражите

 

Идеята за възникване на Одит бюро по тиражите в България бе продиктувана от нарасналата необходимост от предоставянето на коректни данни за тиражите на печатните медии. Развитието на медийния пазар през последните години логично доведе до все по-нарастваща нужда от наличието на прецизни, независими и коректни данни за медийните аудитории, на база на които да се извършва ефективно медиа планиране. Ето защо дейността на бюрото бе от изключително значение за всички участници на медийния пазар – издатели, рекламни агенции и рекламодатели.

 

“Одит бюро по тиражите – България”, беше създадено през 2001 г. В учредяването участват 9 компании. Първият устав на сдружението поставя и основната цел – да гарантира на всички участници на медийния пазар действителност на декларираните от печатните медии тиражи, което се осъществява чрез независими проверки от одитори на бюрото. В самото начало идеята за одит на тиражите бе приета предимно от рекламните агенции и някои от издателите. Много скоро идеята бе подкрепена и от водещите рекламодатели, които днес съставляват значима част от одит бюрото.

 

През изминалите години Одит бюро по тиражите – България, значително увеличи членската си маса и достигна над 50 компании, които взеха участие в сдружението. Този факт бе доказателство за осъзнаване на ползата от съществуване на бюрото. Одит бюро по тиражите – България, получи и международно признание, след като през 2002 г. бе прието за пълноправен член на IFABC – Международната федерация на Одит бюрата по тиражите. Това дава възможност за осъществяване на стабилни международни контакти, тясно сътрудничество с другите Одит бюра, както и тяхната подкрепа в бъдещата дейност на ОБТБ. Постепенно работата му затихна и през 2010 г. то бе закрито.